.
.
.
Аз не съм Далила, ти не си Самсон. Не притежаваме страшна сила, но изпитваме силни чувства, които ни плашат, вместо да ни извисяват. Кои сме ние, че си позволяваме както в легендите да се унищтожаваме, да изгаряме или да се извисяваме чрез силата на чувствата си?
Това, което изпитваме един към друг не е нито литература, нито красиво подредени думи, нито мит, нито грях.
Това, което ни плаши е любовта на мъж и жена. Невероятно, изключително, прекрасно!...
Какво ни остава? Остава ни да бъдем ние. Ние да се обичаме, да се разкъсваме и пак да се желаем...
И когато не се докосваме с очи, винаги се виждаме със сърцата си...
Непрекъснато чуваш моята песен, винаги ще я чуваш... През нощта в тишината, песента е още по-извисена и още по-дълбока - тя е стенание... и те държи буден. Мечтата ти е да престанеш да чуваш стенанието, породено от силата на чувствата. Да престанеш да лъжеш всички наоколо и най-вече себе си!...
И да можеш да се отдадеш на тази радикална новост - на тази любов!
И е достатъчно да събереш малко смелост и да се оставиш на чувствата да те водят, признавайки, че аз съм двойник, твой близнак, че... моето тяло е твоето "у дома"...

"My love is growing stronger, as you become a habit to me
Oh I've been loving you a little too long
I dont wanna stop now, oh
With you my life,
Has been so wonderful
I can't stop now"
http://www.youtube.com/watch?v=GGlKJDE take a beautiful song for a beautiful soul :)))))
дълбоко бръкна...

The love is so beautiful Рада!Прекрасно е да си обичана и да обичаш.Не бива да се страхуваме от това да изпитваме силни емоции , ако сме зрели и знаем да ги владеем и да ги държим под наш контрол .Опасно е обратното.Поздрав!

допада идеята много идеята за контролирани емоции...
Има резон в нея, но някак сякаш ги ограбва...