Днес Радостина Марчева ме помоли да ви представя това стихотворение, отправяйки ми предизвикателство... Не знам до колко се справих, защото  моите усещания са доста далеко от посланията, които носи стиха...



Вързана е. Пред стената .
И готова за разстрел.

                  

Не пожела черна качулка.

Остави я. Нека гледа ...

Сега сме нейни екзекутори.

Погледни я.

Колко е отслабнала.

А онази нежна вена на слепоочието,
която пърхаше - синя пеперуда.

Сега тупти - опънато до скъсване - въже.

Остави  я. Нека гледа.

Страхът целува очите й.


Дори не плаче, толкова е уморена.

От очакването на края.

Да свършва вече...
Прицели се.

 

Нали ти нарисувах мишените.

Първо дланите.

     

    Да ги разкъсаме.
 

           И глезените.

                  И фините колене.

                           Белият корем.

                                   Изящната брадичка.

                                Да оставим челото за последно.

                     

                 Искаш ли...

Преди това гърдите.

Красива е.

Дори простреляна

Все още неубита

Не чувства болката от толкова раняване.

Трябваше по рано да я убием -
преди да свикне да боли.

Исках да видя агонията й.

Да я запомня.

Да я разкажа на сина си.

Нали и тя е част от живота ни?
Преди да е поискал и той да убива.

Да знае...

 

Почакай !

Преди да се прицелиш в челото.

Искам да я целуна.

                           Готова е.

 

Стреляй !
Стреляй!
Стреляй!

 

С последната дума,
която убива онази отдавна мъртва...

Любов.

Aуу невероятно въздестващо е .Просто нямам думи . Мога само да благодаря ,че го представи по такъв неподражаем начин

Защото точно сега не бих могла да убия нея - Любовта!

Страхотно си се справила!
Настръхнах, докато четях, слушах и гледах. Разтърстващо!

А на мен ми се струва "преиграно"....

Усетих, че не се получи.. че стана фалшиво, ама се опитах още в началото да предупредя, че ми е трудно, защото състоянието, в което се намирам в момента е коренно противоположно. :)
Даже исках да го махна още снощи, но rad се протипостави яростно...
Съжалявам за лекото фалшиво звучене.

И се е получило и не е никак фалшиво! Просто е чудесно. И Вагнер?

Мисля, че Вагнер е най-подходящия за стиха... :)

Напълно съм съгласен. Просто допълва атмосверата, която създава стиха. Но на мен не би ми хрумнало това страхотно съчетание. Поздрав!