.

.

Отново реалността ме връща към ежедневието – сухо, делово и монотонно.

Захваща ме здраво със своите клещи и дърпа натам, където не искам да бъда, но и от където не мога и да избягам.

Понякога си мисля, че клещите са в моите ръце, разделяйки пръстите ми. Но те обединени, успяват да постигнат целта, която съм им поставила. Трудно се предавам.

Случва се  захватът на ежедневието да отслабне и аз успявам да се отскубна, за да пусна мислите си да полетят, търсейки светлината. В момента, в който съм стигнала онези висини, в които дъхът ми секва и духът ми се разпрострял до толкова, че топлината ми се усеща навсякъде, отвертката на проблемите започва да си върши работата, навивайки ме надолу, забивайки ме в битието, че дълго време след това не мога да помръдна... Тогава фазомерът на щастието не може да намери фазата.

Всичко е една голяма НУЛА. Отвратително, гадно, притискащо и стягащо заземяване. Но пък и сигурно...

Но и изпиляващо нервите ми до такава степен, че само звукът от пиленето ме събужда и ме принуждава да хвана триона, с който да нарежа обстоятелствата и да ги разгледам едно по едно. Понякога брадвата на мислите ми така успява да ги раздели и насече, че те губят смисъла си.

Тогава пак се чувствам свободна. Тогава всички възможни остени са в ръцете ми. И мога безпогрешно да избера най-подходящият от тях. Така, че да не нараня.

"Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигна Земята!" Мактуб!

„Гъсеницата прекарва по-голямата част от живота си на земята, завиждайки на птиците и негодувайки срещу съдбата си и вида си. "Аз съм най-нещастното от всички създания — мисли си тя. Безобразно, отблъскващо и осъдено да пълзи по земята". Веднъж, обаче Майката Природа помолила гъсеницата да направи какавида. Гъсеницата се изумила, до този момент тя никога не била правила какавиди. Мислила си, че това е построяване на гроб и се подготвила да умре. Макар и нещастна в живота, който живяла до този момент, тя се оплакала на Бога: "Тъкмо привикнах към това положение на нещата, Господи, и ти ми взимаш и малкото, което имам." В отчаянието си, тя се завила в какавида и започнала да чака края си. След няколко дни, гъсеницата видяла, че се е превърнала в прекрасна пеперуда. Тя можела да лети в небето и била необикновено възхитена от това. Тя изпитала удивление от живота и от Божиите замисли.”

...........................................................

200%-това жена... гъсеница... какавида... ПЕПЕРУДА