Този пост може и да го изтрия. Пиша го, единствено,
за да ми напомня за нещо. Както и песничката,
скрита зад снимката... ;)
“...Попивах светлина, която в моите очи ще остане завинаги
 моя.
Любовта е най-голямата свобода. Абсолютна свобода,
изтръгната от материята.
По-свободна от светлината в пространство. Може би
любовта е излъчена от някакво антивещество и прониква
до нас като космическа радиация, непознаваща
никакви прегради, зависимости и ограничения...
...Все едно да искаш да задържиш безкрая.
Любовта е от света на абсолютната свобода.
И всеки опит да я оковеш или ограничиш ще я унищожи”

из “Пътуване към себе си”
Бл. Димитрова

И други имат нужда да помнят... И да им напомня... :)

Хубава вечер! :)

... май само се каня, но не обещавам нищо :))

не се връзват сластта от снимката и любовта от стиха!

... имам нещо предвид. Просто нищо не е случайно :)

Когато четох "Пътуване към себе си, ми подейства на места супер депресиращо... Мисля, че и сега би ми подействала така. Блага Димитрова има леко такъв стил на писане.

И на мен ми беше подействала по същия начин. Но днес, цял ден, ми се въртеше в главата...
Порових из нета и попаднах на този цитат. А той е важен за мен точно в този момент...

Хм... разкошен цитат (и аз те моля- не го трий, нека си стои тука :), но... на мен не ми е попадала в ръцете тази книга... И въобще май не съм чела нищо на Блага Димитрова... Дали лесно се намират нейни книги?...

Nevermind :) Have a nice daaayyy, full of love! :-))* {}

На места може да се прескача, но има ценни пасажи, които провокират мисли ;)
А дали се намират нейни книги? Знам ли... Със сигурност в читалищните библиотеки :)

Благодаря за информацията... и цитатите! :))
:-*