Прочетен: 2267 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2008 21:22
.
.
Искам всичко! Веднага! Тук, на часа!
И не ме убеждавай, че не заслужавам !
Ето виж, изхвърлям тази везна.
Искам всичко! Веднага! Аз преценявам.
Искам болка – такава - дъхът ми да спре,
в огнен обръч да стяга душата,
на вълни да приижда, да тупти, да краде
от нощта ми ..., а след болката - рана ...
Искам лудост – такава - с ураган да летя.
Без въже да кача върховете.
Без весла, в океана, сама ... и звезда
във безкрая за мене да свети...
Искам обич – такава - с нея, ако реша
даже в Ада да сляза ... без лира.
Да рисуваме двете през сълзи света,
от тъгата ни смях да извира ...
Искам сила – такава - син да родя,
да порасне за чудо и приказ,
да му дам и живот, и любов, и крила,
да не плача, когато политне...
Искам клада – такава - в мен да гори,
този пламък в очите да нося.
Той леда на забравата да разтопи,
да усещам, да виждам, да мога ...
Искам ... Алчност е, казваш. Не е това !
Искам, не за да имам без мяра.
Не съня си да сбъдна и в него да спра,
искам път към мечта да проправя ...
Стиховете са отново на Радостина Марчева, а снимките са от www.flickr.com
Не мога толкова красиво да изразявам емоциите си...
Поздравления!
без думи...