Постинг
31.03.2007 01:56 -
Адриана
Избягах от компютъра. Наистина избягах. Изчаках, поне по астрономично време, да започне новия ден. Исках да пиша, но ме беше страх, че ще напиша един от най-калните си постове. Сега като прочетох вашите видях, че денят ви никак, ама никак не е бил от хубавите...
Просто ми липсваше топлината, а имах неистова нужда от нея. Даже нямах сили да се гневя. Бях изгубена, безпомощна, уязвима... А това ме озлобява. Винаги безпомощността ме озлобява. Може би ме е страх в моментите, когато се чувствам слаба...
Ще се наблюдавам.
Страдах дори от мълчанието на телефона, придружено със сигнал "свободно"...
А преди три часа, влязох в банята и се разплаках... Сгреших, че и синът ми разбра... Успокои ме детето. Какво дете? Той все повече се превръща в млад мъж...
Един от първите ми постове беше за самотните родители. Днес се сблъсках с едно дете... На спирката. Седеше настрани и плачеше. Не плачеше, сълзите й се стичаха, а тя ги бършеше и бършеше. Късаше ми се сърцето. Може би, защото и на мен самата ми идваше да ревна. Исках да отида до нея, да я прилаская, да я успокоя, ако има нужда да сподели... А не смеех. Когато й свършиха кърпичките, продължи с ръкава на якето. Това ми даде повод да се приближа, за да й дам моето пакетче. Детето ми благодари и ме погледна. И заплака още по-силно. Прегърнах я. А тя така се гушна в мен, че не смеех да мръдна, когато дойде автобусът ми, после и следващия. Разбирах, че не трябва да говоря, че не трябва да питам, даже и да успокоявам. Стоях права, прегръщах я и леко я галех по косата. А тя, гушната до гърдите ми, постепенно се успокои. И ме помоли да повървим пеш, за да изчезнат следите от сълзите. Тръгнахме. И тогава видях, че до нея има багаж - три торби. Взех двете в едната си ръка, а с другата хванах нейната. И Адриана започна да разказва. Много объркано. Не я прекъсвах, не я питах нищо. Оставих я да си излее чувствата и мислите. Фактите нямаха значение... А те бяха ... не мога да намеря точната дума. Родителите й били разведени. В началото, като била малка живеела при майка си. После майката заминала някъде и я прехвърлила на бащата. И тя пораснала при "тате". С толкова обич говореше за него...
Преди месец майка й се върнала и си я взела. Адриана не искала да се раделя с баща си, а и той не искал. Но й обяснили, че така е редно... Тук нишката ми се губи, но месец след това малката беше изгонена с трите торби и чакаше автобус, за да се върне при "тате", защото майка й искала да живее с "чичо Петър". Била звъняла на баща си, но той не вдигал телефона. Това вече ме стресна. Ами, ако баща й го нямаше? Ако беше заминал някъде? Живеели само двамата. Баба й и дядо й били на село Х. Питах я за телефона на баща й. Не отговаряше. Продължихме да вървим, Адриана не спираше да говори, а аз да звъня... Накрая чух мъжки глас в слушалката. Обясних му ситуация, доколкото можах, казах му къде сме, а той направо извика "Стойте там - идвам". Спряхме се. Най-после запалих цигара... Още не бях я изпушила, когато очичките на моята малка приятелка светнаха и тя се втурна към спиращата кола. Не мога да опиша срещата им! Приближих се с торбите, подадох ги, а те - милите - толкова бяха заети със себе си...
Качих се на автобуса... А мислите ми... Те и сега не могат да си намерят спокойствието...
Тестът на песничката не е много подходящ, но звученето й....
Нямам думи просто. Шапка ти свалям за това, което си направила (колко от нас бих постъпили по този начин?) и искрено се надявам момиченцето да е щастливо с баща си.
цитирайВ унисон с моето настроение! Благодаря ти!
И защото дъждът е в очите ми... не мога да продължа, не мога...
Настроение
Тягостно! Небе провиснало!
Дъжд ръми и е прокиснало.
Облаци...и път без изходи!
Тъжна нощ, безлунна истина...
Пиша стих и нося бремето,
в тъга и скръб обличам времето...
Един живот, а пропилявам го;
една съдба – изпепелява ме!
Мечтала бях да литна с вятъра
и да пребродя необятното;
да хвана лъч, да светя в тъмното
и щастие да стигна - пълното!
Е да, сега съвсем съм вкиснала –
разплаквам облака, тъгата плисва ме...
Вали дъжда – излива болката...
Във локва съм, в калта...и толкова!
Пак тъжно е...и кално...никакво!
цитирайИ защото дъждът е в очите ми... не мога да продължа, не мога...
Настроение
Тягостно! Небе провиснало!
Дъжд ръми и е прокиснало.
Облаци...и път без изходи!
Тъжна нощ, безлунна истина...
Пиша стих и нося бремето,
в тъга и скръб обличам времето...
Един живот, а пропилявам го;
една съдба – изпепелява ме!
Мечтала бях да литна с вятъра
и да пребродя необятното;
да хвана лъч, да светя в тъмното
и щастие да стигна - пълното!
Е да, сега съвсем съм вкиснала –
разплаквам облака, тъгата плисва ме...
Вали дъжда – излива болката...
Във локва съм, в калта...и толкова!
Пак тъжно е...и кално...никакво!
3.
анонимен -
ДК:..
31.03.2007 10:05
31.03.2007 10:05
Тя ще те помни винаги.
цитирайзвучи като история, а е самата истина .... и за съжаление много разпространена напоследък..
Поздравявам те, Радалия, за ... всичко!
цитирайПоздравявам те, Радалия, за ... всичко!
не сте се срещнали случайно. добре, че още има хора като теб
цитирай
6.
kardamom -
и аз плаках снощи..
31.03.2007 11:16
31.03.2007 11:16
явно денят е бил такъв.. сълзлив..
цитирайти си добър човек.
цитирайСтрува ми се, че си рядко срещан човек, Радалия! Дай боже, повече като тебе... разчувства ме - ти и разказаната от теб история!
цитирайЩастлив уикенд ти желая! :)*
цитирайти се доземи!
цитирайНадявам се нещата за Адриана и баща й да се променят. Все ми се иска да бях поговорила с него. Той трябва да се бори за детето си. Въобще не мога да разбера как е пуснал малката да отиде при майка си... Нали има дела и за възстановяване на родителските права? Така и така той си я е гледал години... Не съм Господ, за да съдя, но едно от основните ни родителски задължения е да не допускаме детето ни да се чувства подмятано, изгубено... Колкото и да ни е трудно, детето ни трябва да расте сигурно в нас, а от там ще добие сигурност и в себе си...
цитирайПросто нямам думи!!!
Казах ти преди време, че оставяш следи... Адриана и баща й са поредното доказателство за това...
А сега избърши сълзите и се усмихни - заради тях двамата, че са заедно и че се обичат!!!
Благодаря ти за радостта, която си им доставила!!! Прекрасно е, че все още има хора като теб!!! Поклон!!!
цитирайКазах ти преди време, че оставяш следи... Адриана и баща й са поредното доказателство за това...
А сега избърши сълзите и се усмихни - заради тях двамата, че са заедно и че се обичат!!!
Благодаря ти за радостта, която си им доставила!!! Прекрасно е, че все още има хора като теб!!! Поклон!!!
Аз съм в същата ситуация,Раде...
Е,не съвсем,но все пак ...
Аз играя ролята в случа на "Чичо Петър" ,майка й иска да живее с мен и опитахме да живеем тримата ,но така или иначе не се получи...
Е, тук има вече разлика в случката ти и нашата :)
Бащата не е обичан от детето, но все пак от като се премести при него доста се промени -това глезене,мързелуване,което го имаше при нас,което се дължеше на майка й , вече го няма :)
Има още една разлика,детето идва редовно в нас на гости,майка й също ходи при бащата,когато той е нощна смяна и остава да спи при нея...
Има и друго,нека не прозвучи самохвалствено ,но се старая никога да не се почувства, като момичето от твоята спирка,каквото и да става,няма да го допусна...
Мога още дълго да пиша ,но не виждам смисъл...
Иначе познавайки те,Раде изобщо не ме изненада постъпката ти и наистина знай,че момичето ще те помни дълго...хубаво ще е ако си звъняла от твоя телефон,да се сети да намери номера в телефона на баща си и да се свържете :)
Ради
цитирайЕ,не съвсем,но все пак ...
Аз играя ролята в случа на "Чичо Петър" ,майка й иска да живее с мен и опитахме да живеем тримата ,но така или иначе не се получи...
Е, тук има вече разлика в случката ти и нашата :)
Бащата не е обичан от детето, но все пак от като се премести при него доста се промени -това глезене,мързелуване,което го имаше при нас,което се дължеше на майка й , вече го няма :)
Има още една разлика,детето идва редовно в нас на гости,майка й също ходи при бащата,когато той е нощна смяна и остава да спи при нея...
Има и друго,нека не прозвучи самохвалствено ,но се старая никога да не се почувства, като момичето от твоята спирка,каквото и да става,няма да го допусна...
Мога още дълго да пиша ,но не виждам смисъл...
Иначе познавайки те,Раде изобщо не ме изненада постъпката ти и наистина знай,че момичето ще те помни дълго...хубаво ще е ако си звъняла от твоя телефон,да се сети да намери номера в телефона на баща си и да се свържете :)
Ради
дали само денят беше сълзлив...или е от времето...
цитирайРадвам се, че все още има хора като теб....
цитирайАбсолютно не знаех, че малката "Еми" не живее вече с вас...
А въобще не ми е минало през главата, че може да ме намерят чрез номера на телефона...
Сега пък започнах да се притеснявам да не го направят...
цитирайА въобще не ми е минало през главата, че може да ме намерят чрез номера на телефона...
Сега пък започнах да се притеснявам да не го направят...
За съжаление, това не е единствен подобен случай...
И малко прекалено издигате постъпката ми... Не съм направила нещо, което да заслужава всичките ви мили думи. Просто постъпих човешки...
Не ми казвайте, че малко са останали Човеците...
Това е страшно, ако го мислите наистина...
цитирайИ малко прекалено издигате постъпката ми... Не съм направила нещо, което да заслужава всичките ви мили думи. Просто постъпих човешки...
Не ми казвайте, че малко са останали Човеците...
Това е страшно, ако го мислите наистина...
о, да, страшно е и става все по-страшно, точно защото липсват примерите като този. думата "човечност" придобива изкривени измерения и се отнася все повече към слабостите на хората, поне в моите очи. може би, след този пост, някой е станал по-добър и няма да отмине малката Адриана следващия път.
цитирайТинтявата
Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките, учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени!
Още е тинтявата в ръцете ни!
цитирайБих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките, учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени!
Още е тинтявата в ръцете ни!
незнам
цитирайе трудно и лесно да се пише! Понесох се по пътя на човешките неволи, не са една и две, но когато става дума за дете сме много уязвими!
radalia! Ти не отмина безразлично малкото дете! Сърцето си отвори за страданието му и помогна му в беда. Времето и чувствата си не щадеше!Прекрасни стихове за още по-прекрасна постъпка прочетох! Благодаря, че сподели с нас!
цитирайradalia! Ти не отмина безразлично малкото дете! Сърцето си отвори за страданието му и помогна му в беда. Времето и чувствата си не щадеше!Прекрасни стихове за още по-прекрасна постъпка прочетох! Благодаря, че сподели с нас!
... поне така ми се иска да мисля сега... А бях на крачка да го направя...
цитирайстрашничко...
цитирайПравете всеки ден по едно добро и не се обръщайте назад! Убеден съм, че скоро Ви чака нещо много хубаво!
цитирай...за всеки!
цитирайПлаках и изплаках всички думи,които имах,защото това е ....
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
мила... не бива... просто трябва да държим отворени душите си, очите си, сърцата си...
цитирайНяма нищо по-прекрасно от обичта...
цитирайНяма!
цитирайотначало помислих, че е поредното творчество, но после разбрах, че е реална случка. Хм, не знам, няма да те хваля. Само знай, един ден ще изпиташ чуждите радости и болки в пълната им сила. Друго няма да добавям, само се радвам за Адриана и баща й.
цитирай...като проклятие...особено за болките...
Може и егоцентрично да прозвучи, но си предпочитам моите - особено радости.
цитирайМоже и егоцентрично да прозвучи, но си предпочитам моите - особено радости.
за впечатлението, което съм ти оставил. Най-малко пък да те кълна, пази Боже - ужас! Иначе си е истина това за болките и радостите, така е справедливо.
цитирайПросто се разбунтувах... ;)
цитирай.. цялото възможно щастие. Заслужаваш да си много щастлива. Нищо не е случайно на този свят. :)
Остани си толкова добра и радостна :)
цитирайОстани си толкова добра и радостна :)
Мъничка...
Пожелавам ти да бъдеш НАД това, което не те заслужава! ;)
ДА търсиш и намираш поводи за усмивки! :)
цитирайПожелавам ти да бъдеш НАД това, което не те заслужава! ;)
ДА търсиш и намираш поводи за усмивки! :)
Всичко е добре когато свършва добре.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450