Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2007 01:56 - Адриана
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5041 Коментари: 36 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    image
   
    Избягах от компютъра. Наистина избягах. Изчаках, поне по астрономично време, да започне новия ден. Исках да пиша, но ме беше страх, че ще напиша един от най-калните си постове. Сега като прочетох вашите видях, че денят ви никак, ама никак не е бил от хубавите...
    Просто ми липсваше топлината, а имах неистова нужда от нея. Даже нямах сили да се гневя. Бях изгубена, безпомощна, уязвима... А това ме озлобява. Винаги безпомощността ме озлобява. Може би ме е страх в моментите, когато се чувствам слаба...
    Ще се наблюдавам.
    Страдах дори от мълчанието на телефона, придружено със сигнал "свободно"...

    А преди три часа, влязох в банята и се разплаках... Сгреших, че и синът ми разбра...  Успокои ме детето. Какво дете? Той все повече се превръща в млад мъж...
    Един от първите ми постове беше за самотните родители. Днес се сблъсках с едно дете... На спирката. Седеше настрани и плачеше. Не плачеше, сълзите й се стичаха, а тя ги бършеше и бършеше. Късаше ми се сърцето. Може би, защото и на мен самата ми идваше да ревна. Исках да отида до нея, да я прилаская, да я успокоя, ако има нужда да сподели... А не смеех. Когато й свършиха кърпичките, продължи с ръкава на якето. Това ми даде повод да се приближа, за да й дам моето пакетче. Детето ми благодари и ме погледна. И заплака още по-силно. Прегърнах я. А тя така се гушна в мен, че не смеех да мръдна, когато дойде автобусът ми, после и следващия. Разбирах, че не трябва да говоря, че не трябва да питам, даже и да успокоявам. Стоях права, прегръщах я и леко я галех по косата. А тя, гушната до гърдите ми, постепенно се успокои. И ме помоли да повървим пеш, за да изчезнат следите от сълзите. Тръгнахме. И тогава видях, че до нея има багаж - три торби. Взех двете в едната си ръка, а с другата хванах нейната. И Адриана започна да разказва. Много объркано. Не я прекъсвах, не я питах нищо. Оставих я да си излее чувствата и мислите. Фактите нямаха значение... А те бяха ... не мога да намеря точната дума. Родителите й били разведени. В началото, като била малка живеела при майка си. После майката заминала някъде и я прехвърлила на бащата. И тя пораснала при "тате". С толкова обич говореше за него...
Преди месец майка й се върнала и си я взела. Адриана не искала да се раделя с баща си, а и той не искал. Но й обяснили, че така е редно... Тук нишката ми се губи, но месец след това малката беше изгонена с трите торби и чакаше автобус, за да се върне при "тате", защото майка й искала да живее с "чичо Петър". Била звъняла на баща си, но той не вдигал телефона. Това вече ме стресна. Ами, ако баща й го нямаше? Ако беше заминал някъде? Живеели само двамата. Баба й и дядо й били на село Х. Питах я за телефона на баща й. Не отговаряше. Продължихме да вървим, Адриана не спираше да говори, а аз да звъня... Накрая чух мъжки глас в слушалката. Обясних му ситуация, доколкото можах, казах му къде сме, а той направо извика "Стойте там - идвам". Спряхме се. Най-после запалих цигара... Още не бях я изпушила, когато очичките на моята малка приятелка светнаха и тя се втурна към спиращата кола. Не мога да опиша срещата им! Приближих се с торбите, подадох ги, а те - милите - толкова бяха заети със себе си...
    Качих се на автобуса... А мислите ми... Те и сега не могат да си намерят спокойствието...

    Тестът на песничката не е много подходящ, но звученето й....




Гласувай:
1
0



1. dreadknight - Нямам думи просто. Шапка ти свалям ...
31.03.2007 09:47
Нямам думи просто. Шапка ти свалям за това, което си направила (колко от нас бих постъпили по този начин?) и искрено се надявам момиченцето да е щастливо с баща си.
цитирай
2. esen - Поплаках си...
31.03.2007 09:48
В унисон с моето настроение! Благодаря ти!
И защото дъждът е в очите ми... не мога да продължа, не мога...

Настроение


Тягостно! Небе провиснало!
Дъжд ръми и е прокиснало.
Облаци...и път без изходи!
Тъжна нощ, безлунна истина...

Пиша стих и нося бремето,
в тъга и скръб обличам времето...
Един живот, а пропилявам го;
една съдба – изпепелява ме!

Мечтала бях да литна с вятъра
и да пребродя необятното;
да хвана лъч, да светя в тъмното
и щастие да стигна - пълното!

Е да, сега съвсем съм вкиснала –
разплаквам облака, тъгата плисва ме...
Вали дъжда – излива болката...
Във локва съм, в калта...и толкова!

Пак тъжно е...и кално...никакво!
цитирай
3. анонимен - ДК:..
31.03.2007 10:05
Тя ще те помни винаги.
цитирай
4. pti - хъх... сълзички, сълзички, сълзички..
31.03.2007 10:08
звучи като история, а е самата истина .... и за съжаление много разпространена напоследък..

Поздравявам те, Радалия, за ... всичко!
цитирай
5. pill - ***
31.03.2007 11:14
не сте се срещнали случайно. добре, че още има хора като теб
цитирай
6. kardamom - и аз плаках снощи..
31.03.2007 11:16
явно денят е бил такъв.. сълзлив..
цитирай
7. carina - Радалия,
31.03.2007 11:26
ти си добър човек.
цитирай
8. darla - Разчувства ме!
31.03.2007 11:36
Струва ми се, че си рядко срещан човек, Радалия! Дай боже, повече като тебе... разчувства ме - ти и разказаната от теб история!
цитирай
9. comfy - Поздравявам те, Радия! !!
31.03.2007 11:42
Щастлив уикенд ти желая! :)*
цитирай
10. ady - Покланям
31.03.2007 11:52
ти се доземи!
цитирай
11. radalia - Нямам какво да добавя...
31.03.2007 12:15
Надявам се нещата за Адриана и баща й да се променят. Все ми се иска да бях поговорила с него. Той трябва да се бори за детето си. Въобще не мога да разбера как е пуснал малката да отиде при майка си... Нали има дела и за възстановяване на родителските права? Така и така той си я е гледал години... Не съм Господ, за да съдя, но едно от основните ни родителски задължения е да не допускаме детето ни да се чувства подмятано, изгубено... Колкото и да ни е трудно, детето ни трябва да расте сигурно в нас, а от там ще добие сигурност и в себе си...
цитирай
12. sunset - Аз..
31.03.2007 13:11
Просто нямам думи!!!
Казах ти преди време, че оставяш следи... Адриана и баща й са поредното доказателство за това...
А сега избърши сълзите и се усмихни - заради тях двамата, че са заедно и че се обичат!!!
Благодаря ти за радостта, която си им доставила!!! Прекрасно е, че все още има хора като теб!!! Поклон!!!
цитирай
13. radostin - ....
31.03.2007 13:23
Аз съм в същата ситуация,Раде...

Е,не съвсем,но все пак ...

Аз играя ролята в случа на "Чичо Петър" ,майка й иска да живее с мен и опитахме да живеем тримата ,но така или иначе не се получи...

Е, тук има вече разлика в случката ти и нашата :)

Бащата не е обичан от детето, но все пак от като се премести при него доста се промени -това глезене,мързелуване,което го имаше при нас,което се дължеше на майка й , вече го няма :)

Има още една разлика,детето идва редовно в нас на гости,майка й също ходи при бащата,когато той е нощна смяна и остава да спи при нея...

Има и друго,нека не прозвучи самохвалствено ,но се старая никога да не се почувства, като момичето от твоята спирка,каквото и да става,няма да го допусна...

Мога още дълго да пиша ,но не виждам смисъл...

Иначе познавайки те,Раде изобщо не ме изненада постъпката ти и наистина знай,че момичето ще те помни дълго...хубаво ще е ако си звъняла от твоя телефон,да се сети да намери номера в телефона на баща си и да се свържете :)

Ради
цитирай
14. gioia - :)
31.03.2007 13:36
дали само денят беше сълзлив...или е от времето...
цитирай
15. bleed - .....
31.03.2007 13:45
Радвам се, че все още има хора като теб....
цитирай
16. radalia - Адаш...
31.03.2007 14:39
Абсолютно не знаех, че малката "Еми" не живее вече с вас...
А въобще не ми е минало през главата, че може да ме намерят чрез номера на телефона...
Сега пък започнах да се притеснявам да не го направят...
цитирай
17. radalia - Ей, хорааааа
31.03.2007 14:43
За съжаление, това не е единствен подобен случай...
И малко прекалено издигате постъпката ми... Не съм направила нещо, което да заслужава всичките ви мили думи. Просто постъпих човешки...
Не ми казвайте, че малко са останали Човеците...
Това е страшно, ако го мислите наистина...
цитирай
18. pill - radalia,
31.03.2007 15:04
о, да, страшно е и става все по-страшно, точно защото липсват примерите като този. думата "човечност" придобива изкривени измерения и се отнася все повече към слабостите на хората, поне в моите очи. може би, след този пост, някой е станал по-добър и няма да отмине малката Адриана следващия път.
цитирай
19. radalia - Сетих се за едно стихотворение на Валери Петров...
31.03.2007 15:08
Тинтявата

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките, учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени!
Още е тинтявата в ръцете ни!
цитирай
20. miacarra - не знам какво да кажа... честно
31.03.2007 15:44
незнам
цитирай
21. injnina - След 20 коментар...
31.03.2007 17:00
е трудно и лесно да се пише! Понесох се по пътя на човешките неволи, не са една и две, но когато става дума за дете сме много уязвими!
radalia! Ти не отмина безразлично малкото дете! Сърцето си отвори за страданието му и помогна му в беда. Времето и чувствата си не щадеше!Прекрасни стихове за още по-прекрасна постъпка прочетох! Благодаря, че сподели с нас!
цитирай
22. radalia - Не бих могла...
31.03.2007 17:02
... поне така ми се иска да мисля сега... А бях на крачка да го направя...
цитирай
23. mmmmmmmmm - ...
31.03.2007 17:06
страшничко...
цитирай
24. zari - Който посее семенце доброта, ще пожъне доброта!
31.03.2007 17:55
Правете всеки ден по едно добро и не се обръщайте назад! Убеден съм, че скоро Ви чака нещо много хубаво!
цитирай
25. radalia - И аз вярвам в това!
31.03.2007 18:37
...за всеки!
цитирай
26. kassandra - Плаках и изплаках всички думи, к...
31.03.2007 20:28
Плаках и изплаках всички думи,които имах,защото това е ....
Благодаря ти!
цитирай
27. radalia - kassandra,
31.03.2007 20:30
мила... не бива... просто трябва да държим отворени душите си, очите си, сърцата си...
цитирай
28. podlopioner4e - Няма нищо по-прекрасно от обичта. . ...
31.03.2007 20:32
Няма нищо по-прекрасно от обичта...
цитирай
29. radalia - Така е!
31.03.2007 20:33
Няма!
цитирай
30. blagorodnik - Да си призная
31.03.2007 23:43
отначало помислих, че е поредното творчество, но после разбрах, че е реална случка. Хм, не знам, няма да те хваля. Само знай, един ден ще изпиташ чуждите радости и болки в пълната им сила. Друго няма да добавям, само се радвам за Адриана и баща й.
цитирай
31. radalia - Това ми прозвуча...
31.03.2007 23:48
...като проклятие...особено за болките...
Може и егоцентрично да прозвучи, но си предпочитам моите - особено радости.
цитирай
32. blagorodnik - Прощавай
01.04.2007 00:24
за впечатлението, което съм ти оставил. Най-малко пък да те кълна, пази Боже - ужас! Иначе си е истина това за болките и радостите, така е справедливо.
цитирай
33. radalia - Няма нужда от прошка!
02.04.2007 15:51
Просто се разбунтувах... ;)
цитирай
34. dqvol4e - Ще ти се изсипе на главата..
26.07.2007 16:42
.. цялото възможно щастие. Заслужаваш да си много щастлива. Нищо не е случайно на този свят. :)
Остани си толкова добра и радостна :)
цитирай
35. radalia - dqvol4e,
26.07.2007 16:49
Мъничка...
Пожелавам ти да бъдеш НАД това, което не те заслужава! ;)
ДА търсиш и намираш поводи за усмивки! :)
цитирай
36. mimoza92 - Развълнува ме
28.07.2007 02:36
Всичко е добре когато свършва добре.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2344596
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!