Постинг
30.03.2007 09:30 -
Предизвикателство
Мислех този пост да го обвържа с онези размисли, свързани с Пътя...
В крайна сметка не съм сигурна какво ще излезе...
Вчера ви докладвах какво става с онази мартеничка, която ... срам ме е да си призная, но в момента ми липсва :(
Занесох я на едно специално място, което така се появи в живота на близките ми, че ме кара да се замисля сериозно за житейските превратности и как макар и очаквани, и желани, ни принуждават бързо да вземем съответните решения и да започнем да действаме. Семейството на сестра ми търсят да си купят жилище. Кога по-активно, кога не толкова. В сряда сутринта си бяха още само с голото желание... По обяд се появи предложение. Вечерта - оглед. Помолиха ме да отида с тях. Беше вече тъмно, но това, което видяхме ... развълнува ни. Още навръщане в колата, започнахме да пресмятаме и да кроим планове. Налагаше се решението да го вземат максимално бързо. Затова вчера, вече по светло, пак отидохме...
Е, там оставих мартеничката... (Не ме питайте какво държах в ръцете си - който трябва го знае).
Сещате се вече, че решението, което взеха е КУПУВАМЕ!
И от тук дойде предизвикателството за мен... Къщата, макар и сравнително нова, се нуждае от преустройство и ремонт. И по думите им, единствения човек, който би могъл да осъществи мечтите им, неясни и за тях самите (?!?) е ... познайте кой ;)... Да! Аз съм...
Вярно е, че някога, когато ... имаше един период в живота ми, когато строихме "нашия дом", който така и никога не стана наш. Та от онзи период, съм запозната с това-онова. Тогава започнахме от една поляна...
По-късно едни батенца с дебели вратлета, ме бяха луднали да им измислям интериора на жилищата, "защото не всичко ставало само с много пари"... Та имам известен опит в това да създам уютен дом. Сега пак ще мечтая... Защото ми предстои отново да вложа себе си в дом, който е немой. Знам, че ще го направя, знам, че ще вложа всичко от себе, знам, че ще го харесат... Но... нещо ме стягааааааааа...
В крайна сметка не съм сигурна какво ще излезе...
Вчера ви докладвах какво става с онази мартеничка, която ... срам ме е да си призная, но в момента ми липсва :(
Занесох я на едно специално място, което така се появи в живота на близките ми, че ме кара да се замисля сериозно за житейските превратности и как макар и очаквани, и желани, ни принуждават бързо да вземем съответните решения и да започнем да действаме. Семейството на сестра ми търсят да си купят жилище. Кога по-активно, кога не толкова. В сряда сутринта си бяха още само с голото желание... По обяд се появи предложение. Вечерта - оглед. Помолиха ме да отида с тях. Беше вече тъмно, но това, което видяхме ... развълнува ни. Още навръщане в колата, започнахме да пресмятаме и да кроим планове. Налагаше се решението да го вземат максимално бързо. Затова вчера, вече по светло, пак отидохме...
Е, там оставих мартеничката... (Не ме питайте какво държах в ръцете си - който трябва го знае).
Сещате се вече, че решението, което взеха е КУПУВАМЕ!
И от тук дойде предизвикателството за мен... Къщата, макар и сравнително нова, се нуждае от преустройство и ремонт. И по думите им, единствения човек, който би могъл да осъществи мечтите им, неясни и за тях самите (?!?) е ... познайте кой ;)... Да! Аз съм...
Вярно е, че някога, когато ... имаше един период в живота ми, когато строихме "нашия дом", който така и никога не стана наш. Та от онзи период, съм запозната с това-онова. Тогава започнахме от една поляна...
По-късно едни батенца с дебели вратлета, ме бяха луднали да им измислям интериора на жилищата, "защото не всичко ставало само с много пари"... Та имам известен опит в това да създам уютен дом. Сега пак ще мечтая... Защото ми предстои отново да вложа себе си в дом, който е немой. Знам, че ще го направя, знам, че ще вложа всичко от себе, знам, че ще го харесат... Но... нещо ме стягааааааааа...
1.
kardamom -
мила..
30.03.2007 09:44
30.03.2007 09:44
надявам се един ден да направиш и твоя дом..
цитирай Както знаеш аз всеки ден влагам по нещо от себе си в бъдещите жилища на другите, а самия аз живея под наем :)
Няма лошо, всъщност...Просто си доставям удоволствие от това, колкото и непонятно да е за някои...
Това да влезеш в един апартамент,в който няма нито един контакт,нито един ключ за осветление и след като излезеш да видиш,че нещата са променени, за мен е удоволствие:)
Както беше удоволствие и преди два дни, когато успях в това, което аз наричам наш дом, да монтирам един спирателен кран за вода...
Трудното при него беше, че не можеше да се спре водата и с риск да бъда попарен от вряла вода успях да го сложа, с което винаги ще се гордея :)
Та не бива да те стяга нещо :) Просто имай търпение и знай, че нещата винаги се получават,и следвай ПЪТЯ! :)))
цитирайНяма лошо, всъщност...Просто си доставям удоволствие от това, колкото и непонятно да е за някои...
Това да влезеш в един апартамент,в който няма нито един контакт,нито един ключ за осветление и след като излезеш да видиш,че нещата са променени, за мен е удоволствие:)
Както беше удоволствие и преди два дни, когато успях в това, което аз наричам наш дом, да монтирам един спирателен кран за вода...
Трудното при него беше, че не можеше да се спре водата и с риск да бъда попарен от вряла вода успях да го сложа, с което винаги ще се гордея :)
Та не бива да те стяга нещо :) Просто имай търпение и знай, че нещата винаги се получават,и следвай ПЪТЯ! :)))
Прав си в много неща...
Но мисълта ми беше другаде...
И ти знаеш, че професията ми е доста далеко от строителство и интериор... А вече втори за втори път ме търсят, за да превърна наредените тухли в Дом. И не защото това ми е работата, не търсят специалиста в мен, а нещо съвсем друго... И аз пак ще го дам...
цитирайНо мисълта ми беше другаде...
И ти знаеш, че професията ми е доста далеко от строителство и интериор... А вече втори за втори път ме търсят, за да превърна наредените тухли в Дом. И не защото това ми е работата, не търсят специалиста в мен, а нещо съвсем друго... И аз пак ще го дам...
имаш какво да дадеш:))
цитирайИмаш какво да дадеш - търсят те! :))
Мога само да ти пожелая следващият Дом, който ще построиш да бъде твоят! :))
Целуф.. :)
*усмих* :)
цитирайМога само да ти пожелая следващият Дом, който ще построиш да бъде твоят! :))
Целуф.. :)
*усмих* :)
И този път ще се постарая... сега всяка свободна минута гледам интериорни сайтове... луднах ;)
цитирайВикай ме да помагам, когато трябва и мога, ОК?
цитирайГледай, гледай - лошо няма :))
цитирай... ами помощ не отказвам... :)
С удоволствие бих поразгледала всичко, което се намира в нета. Така, че чакам линкове, приятели :)
цитирайС удоволствие бих поразгледала всичко, което се намира в нета. Така, че чакам линкове, приятели :)
Идеите се раждат, като спреш да мислиш за предмета на идеята!
Четох го в една умна малка книжка за Идеите....
Пробвай! Аз пробвах! Действа!
Идеите се раждат. Сигурна съм. От опит.
цитирайЧетох го в една умна малка книжка за Идеите....
Пробвай! Аз пробвах! Действа!
Идеите се раждат. Сигурна съм. От опит.
И моят опит го показва! :)
цитирайУспех в новото предизвикателство.Друг е въпроса , че не разбирам защо семейството , което ще живее в този дом а ти се заемаш с това.Друго си е когато те макар и без особен опит направят тези промени според тяхното виждане за уют и хармония.Поздрав
цитирай...
цитирайДА служиш!!! Раздавай се!
цитирайТака е...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450