Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2007 16:57 - Камъчета, камъчета...
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3866 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 25.03.2007 17:02


image

    Ето, че пак е неделя следобед... моето време..През седмицата зачекнах една тема, която е неизчерпаема... Далеч съм от идеята, че пишейки този пост, въпросите ще престанат, но поне ще предам на мислите си някакъв образ, който пък ще породи нови такива...

    Пътят... този, който вървя...  Може би някъде вътре в мен, усещам, че има някаква предначертана посока, но така или иначе, за мен е любопитен. Това, че всичко било определено, писано, неписано, орисано... не го прави по-безинтересно. То е като книга, като филм. Създаден, но аз се докосвам за първи път до него. Нещо повече аз съм главното действащо лице. И като такова, камъчетата по него, дори и да съществуват, мога да се спъна в тях или да ги прескоча, или да ги заобиколя. Важното е, когато ги заобикалям, да знам, че това не е случайно. Че това е знак, който аз трябва да открия в гледката, която се отваря пред мен, вследствие на изместената позиция. Нищо не е случайно и всичко може да се погледне и от друга гледна точка. По-важното е да сме готови да отворим очите си, за да видим смисъла.
    Мога и да се спъна и да падна. Забелязала съм, че това става, когато съм обхваната от кални мисли. Раната, дори и повърхностна, ме задължава да се спра, да я почистя, ако трябва и да я полекувам известно време. За да мога да продължа напред. Получила съответния урок, но и пречистена. Знам, че не трябва да нося болката от падането. Защото и следващата крачка носи в себе си новото, за което трябва да имам сетивността да го видя, осмисля, изживея... А това не става със спомените. Вярно е, че остават белези, но тяхното предназначение не е да ми припомнят старата болка,  а по-скоро да не допускам  старите  негативни мисли отново да вземат връх над мен.
    Имало е моменти, в които съм искала да изкрещя "Спрете Земята! Искам да сляза!". И добре, че никой не го направи... Защото и при най-малкото завъртане, градусът на ъгъла е вече друг... И виждам Оня лъч, който пречиства съзнанието и идва неизменно желанието за следващата крачка...

    Пожелавам на всички отворено съзнание, за да виждаме Лъча, да забелязваме малките неслучайни случайности и умение да осъзнаваме техния смисъл в точното време!

I Believe I Can Fly...



Тагове:   камъчета,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sashetu - ;)
25.03.2007 17:23
Радвам ти се...
Хубаво написано... и вярно.. всеки от нас мисля, че ще открие по нещо за себе си ... в този пост..
Прегръдки..:))
цитирай
2. radalia - sashetu,
25.03.2007 17:25
И аз те прегръщам! :)
Не знам за другите, аз намерих ;)
цитирай
3. sashetu - ...
25.03.2007 17:27
Аз намирам част от себе си в почти всичко, което пишеш..
:)
цитирай
4. radalia - :)
25.03.2007 17:30
И за теб знам :)
цитирай
5. sashetu - :)
25.03.2007 17:32
Аз не знаех, но предполагах, че знаеш :)
цитирай
6. анонимен - Много увлекателно и красиво!
25.03.2007 19:24
Благодаря!
цитирай
7. zvezdichka - Много точно
25.03.2007 19:49
си го казала и толкова верни неща виждам тук :). Благодаря ти за този пост. И песничката действа много освежаващо :))).
цитирай
8. radalia - Ето точно сега...
25.03.2007 20:26
... по-скоро от около 20-30 минути сърцето ми така бие... имам чувството, че ще изскочи от онова топличко местенце, в което е приютено. Не знам защо... Но съм забелязала, че никога не бие така без причина. Пак нещо става... някъде... с някого, на когото държа много. Дано да е за добро! Но знам, че това е знак, "камъче", което е на пътя ми...
цитирай
9. fiona - Много хубав пост...
26.03.2007 00:32
Така е. Няма случайни неща и всяко нещо може да се гледа от различен ъгъл. Дано виждаме по-често лъча, който да ни води. :)
цитирай
10. radalia - Благодаря! :)
26.03.2007 00:33
... и да му се доверяваме!
цитирай
11. faerie - Аз благодаря radalia,
26.03.2007 09:42
за хубавия пост, споделен с нас :)))
Размисли ме за много неща, за пътя и целта ...
цитирай
12. radalia - Аз самата се бях размислила...
26.03.2007 09:46
... Не, че съм изгубила Лъча, не че лекувам в момента стара рана... Напротив! Просто удивлява ме факта, че посоката на новата стъпка се появи точно, когато бях подготвена за нея. И сега наистина мога и летяяяяя. Радвам се, че бях пречистена, за да я направя и приема... Така всичко си е във времето и мястото! :)
цитирай
13. wildroses - i believe i can fly...
26.03.2007 20:00
Думите са на място..камъчетата, книгата, филма мн добре онагледяват посланието, т.е. представям си ги визуално и съм напълно съгласна..
;)))
цитирай
14. comfy - Страхотно е.....
27.03.2007 14:56
Пожеланието - особено ме докосна! :)
цитирай
15. radalia - Това ми беше целта -
28.03.2007 15:50
- да ви докосна...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3042721
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!