Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2007 10:38 - Сега пък и заглавие! ;)
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2621 Коментари: 8 Гласове:
0



Вчера така и не ми остана време да пусна пост… А толкова идеи имам в главата си! Но пък започнах да подготвям този… А идеята за него дойде от други два – мой и на katju6a

Няма да съм аз, ако не вмъквам това-онова между основното ;).
Надявам се, че това няма да ви подразни… поне не много ;)
Подбрала съм известни и не толкова известни песни на Богдана, но започвам с една култова (за мен):
"Този свят не по женски модел е направен,
но на нашите женски ръце той лежи.
Всеки ден го кроим и прекрояваме,
уж по-малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдем слаби -
мъжки момичета сме, а не жени .
Сред насъщните причини за децата и хляба
вече никой не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи нелесни,
зад зъбите си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници,
зад списания "Наш дом " и "Жената днес".
Ех, момичета
и на 20 и на 30 по две (тук може да се брои и по едно)
даже до смърт да обичаме,image
пак не падаме на колене.
На земята отдавна сме стъпили здраво,
на ръце не ни носят, не целуват ръка.
Даже своите рицари неведнъж утешаваме
върху крехките си уж рамена.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем, не знаем дали не грешим,
че зад мъжки професии
се мъчим да крием
своите женски слаби души."

 Обикновено, когато чета нещо или слушам някоя песен, харесва ми повече, ако намеря частица от себе си… Предполагам, че и с вас е така… В този случай, обаче, няма такова нещо. (Винаги има изключения J). Не губя нищо лесно нито приятелства, нито предмети. Може да ми се смеете, но още пазя два билета за кино (не ме питайте кой филм гледахме) и едни два лева, намерени в едно такси… Голям конфуз се получи с тези два лева. Бяхме се видели за първи път преди по-малко от половин час. Качвам се в таксито и виждам на земята въпросната банкнота. Той заобикаля колата, за да влезе през другата врата и докато сяда до мен, аз с недвусмислен жест му посочвам банкнотата. Човекът се навежда и ми я подава… Ужас някакъв. От първия ни час заедно, аз започнах да нареждам… дори не с думи, а само с жестове… А насоченият ми изпънат показалец исках да прозвучи като въпрос – дали да ги вземем тези намерени пари или да ги оставим там… Отвлякох се…
"Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро
ние сме безнадежден случай."

Мисля си, че трудно приемам безнадеждното. Не, че няма такива случаи. Но, за да определя нещо като наистина безнадеждно, преди това съм положила неумоверни усилия. Така де – не се предавам лесно ;)
"Да поседнем, любов, като в старото време
преди всеки от нас своя път да поеме.
Да преминат пред нас като филмче архивно
най-смешни мечти чак до сълзи наивни.
Ще се видим с теб в нелепа гротеска.
А финалът горчи, а финалът е днеска
Да поседнем, любов, като в старото време!
Укротената страст пред вратата ни дреме
Тъй очи в очи нека миг поседим.
Може някой от нас да прошепне „Прости ми”.
И взривени от вик ще се сливаме бавно
Както беше преди, както беше отдавна
Да поседнем, любов! Заблудено от мрака
цигуларче щурче пред вратата ни чака."

 Тази песен наистина не е много известна, но я помествам тук, защото … ами понякога съм наивна, ужасно наивна… до паткосване ;)
"Не ме мислете, щом е обещал
ще дойде днес, дори и без цветя.
В дъжда, така внезапно завалял е цялата винаimage
Пейте с мен, приятели, мои приятели,
пейте за любовта!
Тя е всичко, приятели, мои приятели,
живот и светлина!
Забравете приятели, мои приятели
за моите сълзи!
Вашта обич, приятели, мои приятели
ще ме спаси!
И все пак той защо ли не дойде?
Отмина и последния тролей!
Може би още търси в нощта моите цветя
Не се съмнявайте, ще дойде той…
Какво, че още закъснява?
Нима не знаете, че той е мой?
И мой докрай остава…"

Споменах приятелите… Няма как да мине без тази песен:
"Идват днес старите приятели,
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Земята под мене лудо се върти,
когато към тях протягам ръце,
не виждам, не чувам
и вие ми се свят."

И тази…
"Дано, дано, дано, дано, дано, дано,
до всяко добро същество застане поне още едно,
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам "Дано".
Тогава престава да те е страх
и от страха те е срам,
щом има някой с теб, с мен и с тях,
щом няма никой сам."

Понякога имам нужда само от:
"Две думи добри за мен намери,image
не искам да бъда сама.
Разбери, че са страшни
безкрайно самотните дни"

защото:
"Години, години, години, години,
о, дълги години на дълга борба.
Тъй много донесли, тъй много отнесли,
от моята малка човешка съдба."

И много добре разбирам, че:
"Нямам право на слабост,
имам право на вяра!
И на мен, и на теб не е лесно."

И толкова много ми се иска:
"Защо не заминем на някъде,
дай да си купим билети.
Има толкова влакове,
кораби, самолети."

И пак защото:
"Ние имаме още колене рамене.
Ние имаме още свита в нас на кълбо,
една зла упорита остаряла любов."

И…
"Няма, няма да върнем никога времето!
Няма да променим света ти и аз.
На годините наши захвърлила бремето,
младостта ще остане в нас, вечно в нас."

"Хем понякога ни става смешно,
хем ни натъжава.
Почнало е почнало е нещо
и си продължава."
….
"Държа в ръката си мъничко зрънце
и ручейче пее в моята гръд,
идете на залеза в тъмната памет,
елате на изгрева в светлия път."

"Как ни разлюля странно пролетта,
дяволска шега с нас си прави тя.
Как се завъртя този пъстър свят -
всеки има път, няма път назад..."

 Мога и това… Правила съм го и пак ще го правя:

"Аз ще бъда в чудна рокля, ших си я сама,
с къдри от звезди ще блестя...
Как мечтаех, че ще бъда най прекрасна аз,
за да танцувам само с теб!"

 А това просто няма нужда от коментар: "От големите думи винаги се страхувам…"

Подготвяйки този пост, тази песничка просто ме завладя… От вчера си я припявам

"Кой, кой тез звезди запали Кой кой нежно ме погали Кой, кой рой мечти заспали Кой, кой пробуди в мен Кой, кой превърна в пролет сивата есен? Кой, кой превърна в песен Кой, кой за първи път ми каза ела Кой, кой ми даде крила Кой, кой за мен откъсна първото цвете Кой, кой със своя дъх ми стопли ръцете Кой, кой върви с мен вред в светаimage Той, той спря до мене, седна Той, той с обич ме погледна Той, той с любовта последна Той, той влезе в моя ден. да е желая Мой, мой да е докрай Нека да е само, само, само мой."

И накрая една изненада (за тези, които имаха търпението)… Просто не можах да открия нейна песен на онова място, но пък открих ето това подаръче ;)






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kardamom - prekrasno e..
18.03.2007 10:43
===
цитирай
2. radalia - Уф...
18.03.2007 10:44
Досадно дълго стана... не ми стигна търпението да го съкратя ;)
цитирай
3. radalia - :)
18.03.2007 11:15
Благодаря! :)
цитирай
4. radalia - :)
18.03.2007 11:50
...
цитирай
5. comfy - Много интересен и идеен пост! :))
18.03.2007 11:53
Радия, стилът ти все повече става недостижим и разпознаваем 100% - поздравления, приятелко! ;)***
цитирай
6. radalia - comfy,
18.03.2007 11:56
хаххаа стилна в безстилието май, ама...колкото и както можем ;)
цитирай
7. анонимен - Кво да ви правя - момиченца...
18.03.2007 14:37
What are little girls made of, made of?
What are little girls made of?
Sugar and spice
And all things nice,
That's what little girls are made of.
цитирай
8. radalia - Анонимен,
18.03.2007 14:40
все е нещо ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3042788
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!