Постинг
16.03.2007 21:05 -
И пак Варна, морската...
Обещах тази сутрин да ви разходя отново в Морската градина на Варна...
Ще ме питате нямам ли друга работа, та обикалям парка с фотоапарат в ръце... Видях един пост (така било правилно, а не постинг) и ще си призная. :). Просто разхождам племеничката си, докато майка й е на робата. Днес разходката ни продължи 7 (седем) часа. Осъществихме две хранения с плодово и зеленчуково пюре, пихме мляко... А лелята дебнеше малката да заспи, за да хване фотоапарата :)
Ще си позволя между снимките да вмъквам и мои мисли.. Напук на един анонимен, който ми намекна, че съм изродена ексхибиционистка... Надявам се това да не ви попречи да се насладите на разходката :)
Все пак градината е Морска...
Как да направим така, че да сме наясно с отговорите на всичките въпроси, които си задаваме? Кога можем да разчитаме на усета си и кога на логиката? Трябва ли да бъдем устои за всички? Дори и тогава, когато не искаме и нямаме сили да продължаваме с тежестите на другите? Те просто са свикнали да ги подпираме и да разчитат на нас... Съоръжение, направено с цел да се укрепи брега...
Понякога силите не достигат... "казваме че ни боли от времето, а в същност ни боли от самота..." Всичко ново е крехко, несигурно... Трябва да го изживеем...
Крехката зеленина...
Снощи бях пуснала един пост, посветен на bambola. Изтрих го, защото дори и да ми харесва онова стихотворение, то някак не е на мястото си в моя блог.
Затова и подарявам тази снимчица. Истината понякога е обградена от бурени, но се подава, напъпва, избива... Стига да имаш очи за нея:
Има хора, които винаги ме карат да се усмихна... Толкова много позитивизъм... Също като това дръвче, отрупано с толкова много цветчета. Как ли е успяло да ги създаде? Благодаря, candysays и comfy
Тук закачих мартеничките си... Едната, усукана пред мен, си я запазих. Имам нужда да ме стопля, когато ми е студено...
Може кучетата да ги препикават, може и хората да ги стъпчат... но сега са тук, до дървото и се чувстват сигурни...
Дали можем да бъдем едновременно и толкова смели, и толкова нежни?
А тази приятелка поздравява всички вас! :)
...с малко тъга... Не трябва да позволяваме да ни запушват устите и да се научим да не вярваме на залъгалки;)
Ще ме питате нямам ли друга работа, та обикалям парка с фотоапарат в ръце... Видях един пост (така било правилно, а не постинг) и ще си призная. :). Просто разхождам племеничката си, докато майка й е на робата. Днес разходката ни продължи 7 (седем) часа. Осъществихме две хранения с плодово и зеленчуково пюре, пихме мляко... А лелята дебнеше малката да заспи, за да хване фотоапарата :)
Ще си позволя между снимките да вмъквам и мои мисли.. Напук на един анонимен, който ми намекна, че съм изродена ексхибиционистка... Надявам се това да не ви попречи да се насладите на разходката :)
Все пак градината е Морска...
Как да направим така, че да сме наясно с отговорите на всичките въпроси, които си задаваме? Кога можем да разчитаме на усета си и кога на логиката? Трябва ли да бъдем устои за всички? Дори и тогава, когато не искаме и нямаме сили да продължаваме с тежестите на другите? Те просто са свикнали да ги подпираме и да разчитат на нас... Съоръжение, направено с цел да се укрепи брега...
Понякога силите не достигат... "казваме че ни боли от времето, а в същност ни боли от самота..." Всичко ново е крехко, несигурно... Трябва да го изживеем...
Крехката зеленина...
Снощи бях пуснала един пост, посветен на bambola. Изтрих го, защото дори и да ми харесва онова стихотворение, то някак не е на мястото си в моя блог.
Затова и подарявам тази снимчица. Истината понякога е обградена от бурени, но се подава, напъпва, избива... Стига да имаш очи за нея:
Има хора, които винаги ме карат да се усмихна... Толкова много позитивизъм... Също като това дръвче, отрупано с толкова много цветчета. Как ли е успяло да ги създаде? Благодаря, candysays и comfy
Тук закачих мартеничките си... Едната, усукана пред мен, си я запазих. Имам нужда да ме стопля, когато ми е студено...
Може кучетата да ги препикават, може и хората да ги стъпчат... но сега са тук, до дървото и се чувстват сигурни...
Дали можем да бъдем едновременно и толкова смели, и толкова нежни?
А тази приятелка поздравява всички вас! :)
...с малко тъга... Не трябва да позволяваме да ни запушват устите и да се научим да не вярваме на залъгалки;)
Варна - морската столица
Нова система ще лови контрабандистите по...
СНИМКИ ОТ ИЗЛОЖБАТА В МОРСКАТА ГРАДИНА Н...
Нова система ще лови контрабандистите по...
СНИМКИ ОТ ИЗЛОЖБАТА В МОРСКАТА ГРАДИНА Н...
1.
анонимен -
sladurana
16.03.2007 21:28
16.03.2007 21:28
krasivi snimki i dobri misli,osobeno poslednata BRAVO
цитирай;)
цитирайЩе предам на родителите й! Благодаря!
цитирайКрасооооота :))))))))
Страхотна розова госпожичка!
Целуф :-*
:)
цитирайСтрахотна розова госпожичка!
Целуф :-*
:)
с мъдростта на есента
и свежестта на пролетта
Днес и аз си закачих мартеничката на едно цъфнало дръвче ;)
А поздравите от бебчето са сладки като него :)))))
цитирайи свежестта на пролетта
Днес и аз си закачих мартеничката на едно цъфнало дръвче ;)
А поздравите от бебчето са сладки като него :)))))
Нали! ;)
Най-хубавата на леля ;)
цитирайНай-хубавата на леля ;)
Не знам... Толкова въпроси зададох, че... май я няма тази мъдрост ;)
Ама... може и да дойде ;)
цитирайАма... може и да дойде ;)
Благодаря :)
цитирайПак заповядай :)
цитирай@radalia, като леля си :Р
:))
цитирай:))
безбрежността на морето. Така спокойно и елмазено-притихнало със сребристи отпечатъци. Пролетта е вече и при нас, но за съжаление си нямаме море... Така, че за мен бе глътка свежест първите 4 снимки, чрез които отново се докоснах до едно непознато пролетно море :))). Непознато, защото не съм го посещавала в този сезон на годината...
А иначе и другите снимки са доста освежителни, особено тези мънички цветенца, пръснати като жълтички на зеления килим :))).
А бебо е сладур наистина. Поздрави на лелята :))).
цитирайА иначе и другите снимки са доста освежителни, особено тези мънички цветенца, пръснати като жълтички на зеления килим :))).
А бебо е сладур наистина. Поздрави на лелята :))).
Ще си призная нещо... Нямах никакво желание днес да снимам морето. Но си помислих за всички вас, които ще прочете "Морската..." и реших, че не може без него. Даже се обадих на една приятелка, за да го чуе... Исках да я зарадвам.
цитирай
13.
kardamom -
blagodarq za tova..
17.03.2007 09:48
17.03.2007 09:48
vse edno sum tam..
...ti znae6 za6to.. nali..
pregru6tam te priqtelko moq...
цитирай...ti znae6 za6to.. nali..
pregru6tam te priqtelko moq...
Много мъдрост струи от поста ти нямам какво повече да ти кажа.Духа ти търси отговори на вечни въпроси и да ти кажа , ти отдавна ги знаеш май!
цитирайЗнам... А знам, че още един човек има приятно лепкавото усещане, че си тук ;)
цитирайОтдавна знам въпросите. Понякога се губя сред отговорите им... ;)
цитирайПостът е великолепен - цяло изживяване е...
Благодаря ти за него!! *
цитирайБлагодаря ти за него!! *
:))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450