Постинг
07.03.2007 22:45 -
Днес обещах...
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3096 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2007 22:47
Прочетен: 3096 Коментари: 12 Гласове:
0
Последна промяна: 07.03.2007 22:47
.. на candysays
"Цветята на малката Ида"
Когато бях малко дете, често в къщи идваше един приятел на татко, който ми разказваше най-шантавите истории. Винаги придружени с рисунки.
"да изрязва странните смешни фигурки: например мъж, който виси бесилката и държи в ръка сърце, защото е крадец нана сърца, или пък стара вещица, която лети на метла, а мъжът й е възседнал носа й."
Винаги съм знаела, че цветята имат своя душа... Как иначе бих могла да си обясня енергията, която получавам от тях, когато сутрин си пия кафето на терасата... Гледам ги, радвам им се, грижа се за тях...
"Ида положи цветята в него, зави ги грижливо с малкото одеялце и им заръча да бъдат послушни и да мируват, защото ще им свари чайче, за да оздравеят и да са свежи на сутринта. Тя дръпна завеските на креватчето, за да не им свети слънцето в очите."
Въобще обичам да се грижа - за всичко - за цветята, за хората около мен. Страхувам се, че понякога тази моя всеотдайност им дотяга... Особено на хората...
Никак, ама никак не ми е трудно да си представя, че те имат свой живот...
"Двете най-красиви рози сядат на трона. Те са кралят и кралицата. Всичките червени петльови гребени се строяват отстрани и се кланят. Те са офицерите. След това пристигат другите цветя и балът започва. Сините теменужки са морските кадети. Те танцуват със зюмбюлите и минзухарите, които са госпожици. Лалетата и големите жълти лилии са стари дами, които следят за точните движения на танците и за добрите маниери."
Мисля си, че трябва ние хората, да се научим да получаваме. Не сбърках. Наистина мисля, че трябва да се научим да получаваме... Малко от стойностните хора го могат наистина. Защото получавайки, позволяваме на този, който дава, да полети...
"защото когато искат, те могат да летят. Нали си виждала красивите пеперудки – червените, жълтите, белите? Те много приличат на цветя и наистина някога са били такива. Само че са подскочили високо във въздуха, размахали са листенцата си като крилца и са полетели. Ако са били послушни, те могат да летят и през деня и не трябва да се връщат на стъблата си. Така листенцата им се превърнали в истински крилца. Виждала си пеперудките, нали!"
"Цветята на малката Ида"
Когато бях малко дете, често в къщи идваше един приятел на татко, който ми разказваше най-шантавите истории. Винаги придружени с рисунки.
"да изрязва странните смешни фигурки: например мъж, който виси бесилката и държи в ръка сърце, защото е крадец нана сърца, или пък стара вещица, която лети на метла, а мъжът й е възседнал носа й."
Винаги съм знаела, че цветята имат своя душа... Как иначе бих могла да си обясня енергията, която получавам от тях, когато сутрин си пия кафето на терасата... Гледам ги, радвам им се, грижа се за тях...
"Ида положи цветята в него, зави ги грижливо с малкото одеялце и им заръча да бъдат послушни и да мируват, защото ще им свари чайче, за да оздравеят и да са свежи на сутринта. Тя дръпна завеските на креватчето, за да не им свети слънцето в очите."
Въобще обичам да се грижа - за всичко - за цветята, за хората около мен. Страхувам се, че понякога тази моя всеотдайност им дотяга... Особено на хората...
Никак, ама никак не ми е трудно да си представя, че те имат свой живот...
"Двете най-красиви рози сядат на трона. Те са кралят и кралицата. Всичките червени петльови гребени се строяват отстрани и се кланят. Те са офицерите. След това пристигат другите цветя и балът започва. Сините теменужки са морските кадети. Те танцуват със зюмбюлите и минзухарите, които са госпожици. Лалетата и големите жълти лилии са стари дами, които следят за точните движения на танците и за добрите маниери."
Мисля си, че трябва ние хората, да се научим да получаваме. Не сбърках. Наистина мисля, че трябва да се научим да получаваме... Малко от стойностните хора го могат наистина. Защото получавайки, позволяваме на този, който дава, да полети...
"защото когато искат, те могат да летят. Нали си виждала красивите пеперудки – червените, жълтите, белите? Те много приличат на цветя и наистина някога са били такива. Само че са подскочили високо във въздуха, размахали са листенцата си като крилца и са полетели. Ако са били послушни, те могат да летят и през деня и не трябва да се връщат на стъблата си. Така листенцата им се превърнали в истински крилца. Виждала си пеперудките, нали!"
Кратък репортаж, както обещах:
обещах продължение на постинга за Чарли:...
Както обещах в понеделник - Киркор и Га...
обещах продължение на постинга за Чарли:...
Както обещах в понеделник - Киркор и Га...
но от откъсите ми хареса...реалните неща са описани наистина по вълшебен начин :) а и въздействието, което тези думи са ти оказали и как го описваш е мило..
Поздрави, Ида ;))
цитирайПоздрави, Ида ;))
е приказка на Андерсен... Май е излишно да казвам, че ми е любима... :)
цитирайРозичке, многУ тЪ убичЪм, ама как може "Цветята на малката Ида" да не знаеш...
аз пък знам Андерсен наизуст, и сега ще си я прочета за лека нощ :)
цитирайаз пък знам Андерсен наизуст, и сега ще си я прочета за лека нощ :)
това е положението, но ще го поправя ;))))
цитираймного я обичам тази приказка, въпреки че мнооого отдавна не се бях сещала за нея. ...
цитирайБлагодаря ти за откровението... Твоите думи (измежду тези на Андерсен) са така ценни... Не по-малко от неговите... Особено това за получаването... Наистина си много права, хората трябва да се научат да получават...
:-* (целунах те...)
цитирай:-* (целунах те...)
Радвам се, че си харесала размишленията ми :)
Целувка и за теб!
цитирайЦелувка и за теб!
:-))))))))))))))))))))))
цитирайНо сега съм отворила книжката и ще си я прочета...Много са истински приказките..има толкова истина в тях, а кото бях малка, не съм и възприемала така...Много е странно като четеш приказка, която си знаела наизуст ЦЯЛАТА и сега я виждаш по много различен начин:)))
Целувки за всички приказни герои... И аз ще се присъединя към вас скоро...:)))
цитирайЦелувки за всички приказни герои... И аз ще се присъединя към вас скоро...:)))
Присъедини се! :) Явно обичаш приказките много... Ние сме с отворени обятия, нали сме приказни... ;)*
цитирайРадвам се, че съм те подсетила за нещо толкова красиво! :)
И си много права за различния прочит!
Очакваме те ;)
цитирайИ си много права за различния прочит!
Очакваме те ;)
Хрумна ми една идея... да вземеш да направиш постинг с линкове към всички "приказни герои". Взехме да ставаме много и се опасявам, че мога да пропусна някого... А не искам!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 40450