Пропуснах обичайното си време за писане на нов постинг... Седмици подред пишех в неделя следобяд... Но сега просто не можех, а и незнам дали исках...
В петък стегнах малко багаж и три книжки - една за мозъка (от поредицата на Microsoft за MCSE Training - толкова неща имам още за учене), една за съзнанието("Панчатантра") и една за сърцето ("Нежна е нощта" на Скот Фицджералд). И тръгнах... Знаех и незнаех къде отивам, а книгите ми даваха някаква сигурност. Винаги съм вярвала, че няма случайни неща. Постепенно свикнах да разбирам техните знаци. Чувствах се уютно и сигурно, когато ги срещах... а сега... Снощи побързах да легна и да заспя с идеята, че още съм там, с мисълта за онова друго място, което беше ново за мен, а все едно, че винаги съм била там. Днес не съм на себе си. Не съм тук, не съм сега. И не искам! Дори ежедневието не можа да ме притисне. Върших си работата, както всички очакваха, а ме нямаше... Дори свърших повече неща и по-качествено от обикновено. Но не бях аз! А и в този час... нормалните хора спят... А кой каза, че трябва да сме нормални?

чети другите книги ! а си пиши когато намериш време, ние не спим и през нощите :)

А само знанията от книжката :)

експериментирай повече, по малко теории :)

Карам подред - първо теорията ;)

Постингът се е получил - дори да е "another brick on the wall";)*
Приятен ден, Радия! ;)*

болшинството... масата, може би :)

Приятен ден и на теб! :)

Почувствах го (като атмосфера), и го разбрах. И теб те разбирам... някакси :)
Красиво е онова, което пишеш... И най-вече истинско. Някак изстрадано (а само на такива неща (и думи) вярвам аз наистина...) Пишеш освен това някак тихо, безшумно, кратко... Всъщност- просто ненатрапчиво.
И мъдро.

:)

мила... накара ме да се усмихна...
Може би трябва да се върна към действителността, а така не искам... Нали правя това, което се очаква от мен?

към действителността.... Просто се случва от само себе си, и се налага в някакъв момент. Затова по-добре не се връщай, преди да се е наложило (съвсем) ;)))
...А и след това пък пак ще последва връщане там... където ни се иска да бъдем... защото ни е някак толкова познато и задушевно... Редуват се нещата, състоянията- знаеш... Всичко пулсира (според една моя теория... ;)))

П.С. Много се радвам, че съм те накарала да се усмихнеш........
...ето пак... :)))

Така е! И добре, че е така! :)

време сме тук, май говори, че имаме леки отклонения :)

Да бяха само леки ;)