На майка ми

Отдавна чужди нощи ни разделят.
Събираме се сутрин - на кафето.
И ти личи безсънната постеля.
Пак цяла нощ си мислила "детето ми"...
Не съм далече - само ти се струва,
че някак не успя да ме опазиш.
Благодаря ти, че не се страхувам.
И, че не се научих на омраза.
Благодаря за времето за книги.
За страшното търпение, когато
от ярост тишината не ми стига
и се заключвам в следващото лято.
Изтрива изтънялото ти кутре -
(слабееш, ала иначе си същата)
сълзата ти - единствения упрек,
че всичко някой ден се връща...
Камелия Кондова

Точно днес имам нужда от тази песен...

Разбирам те... Болезнено е, но е истинско...
Особено ми хареса това:
"И ти личи безсънната постеля.
Пак цяла нощ си мислила "детето ми"...
& това:
"Благодаря ти, че не се страхувам.
И, че не се научих на омраза."

Една виртуална, но топла прегръдка от мене... ***

Сигурна съм, че майка ти се гордее с дъщеря си! :)

поздрави я от мен - Zen_

:))))))