В предишния си постинг бях обещала да разкажа впечатленията си от варненци, които бяха решили на 14 февруари да се разходят в Морската градина...
Бебешките колички сякаш бяха най-многочислени. Тикани от майки, татковци, баби и лели. Без да искам станах свидетел на един странен разговор между две жени на видима възраст около 55-60 години. Обсъждаха поредната жена с количка. Чудеха се дали е баба или майка на детенцето, изразявайки възмущение, че може да е негова майка... Не им разбрах логиката... за тях беше по-добре да е твърде млада баба, отколкото майка, решила да посвети зрелите си години и натрупания опит в отглеждането на бебчето.
Споменах за майки с колички... За 5ч и 30 минути не видях нито една от тях да се усмихва на детенцето си! Възможно ли е да сме забравили да се усмихваме?
Интересна гледка бяха и три момичета... Разминаха се с три момчета... разсмях се на погледите, които си размениха и после лековатото полусрамежливо кикотене... 
Да не забравя, че денят беше 14-ти февруари. Радвах се от сърце на всяка двойка, в чиито очи виждах любовта. Бяха учудващо малко... Момичетата носеха коя червена роза, коя балон с формата на сърце, а се караха... Толкова разплакани очи... Просто не можех да повярвам...
Когато на следващия ден, 15 февруари, минах отново по алеите на парка, без изненада(!) видях забравена червена роза, накъсана валентинка и един от онези червени балони - спаружен и висящ на клон - като сърце, отрекло любовта...
Но видях и друго. Двойка възрастни хора, седнали на пейка, подпрели бастуните до себе си, той я прегърнал през кръстта, а тя с отслабнал глас чете стихове! Толкова любов и топлина... На тях не им беше нужна показността и еуфорията на предния ден. Защото я имат всеки ден. Нея - Любовта!

са били тъжни, защото са имали очаквания, които не са се осъществили. . . .

реши да прави специална торта. Във формата на сърце, с червена глазура и червен сос вътре - като се реже да е все едно сърцето кърви. Понеже беше самотен на този 14 Февруари...

Хубави наблюдения, но има много майки които се усмихват на децата си... поне тук...

anahata, Мисля, че винаги имаме очаквания, които не се осъществяват... винаги искаме още и още...
isis, години наред и аз правех торти във формата на сърце. Разликата е, че я подарявах...
exilia, нека да има майки, които се усмихват на децата си! Ама какво пиша? Трябва всички майки да се усмихват на децата си!
Мисля, че искрената усмивка разкрасява всяко лице :)
Нека имаме повече поводи за такива!
А какво ще кажете за възрастните хора? Те ме впечатлиха най-много през тези дни...

И мен! Най вече моите дядо и баба. Толкова са ми красиви, когато се погледнат и си кажат някой друга шега.
Когато баба прекара инфаркт дядо много плака.
После дядо като го оперираха от жлъчка баба мнго плака. И после като се видяха, баба колко дълго милваше дядо... (тука се разплакох)...

@radalia..мила аз мисля и по споделени неща от приятелки все чувам, че 14-ти февруари не винаги е празник, а повечето пъти се карат с половинката..
незнайно защо... и за мен, явно са изнервени, а аз си мисля, че Любовта, която си видяла и почувствала, лъхаща от тези двама възрастни е осъзната и .. разбирали са, че трябва да обичат и да го покават всеки ден, без причина дори, а не само на 14-ти..
поздрави..
:-*

Всеки ден е празник, щом си го направим такъв и ... има с кого да го споделим :)
А се карат просто, защото напрежението от очакването ги изнервя. Но това е така, защото пак те са го допуснали.

:) знаех си, че съм пропуснала нещо.. :)
ти ме допълни.. правилноо! :)
сългасна.. :))

... трябва да можем да се радваме и на малките неща :)

мда..
в това повечето пъти е разковничето за почти всичко.. :))