Днес цял ден обикалям морската градина и много неща наблюдавах (за тях ще разкажа друг път).  А сега, в унисон с тези, които празнуват св. Валентин, да си припомним Станка Пенчева
Закъснялата
Сега
аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната -
сега аз бих възпяла
оная, безпощадната,
отчаяната,
закъснялата.
За нея няма място пазено -
тя трябва да руши и да прегазва,
да оскърбява и да бъде оскърбявана...
Не стъпва тя по папрат и тинтява -
върви през кал,
през остри кремъци,
върви -
защото страшно бърза времето,
защото идва най-голямата раздяла...
От тъмен огън разлюляна цялата,
върви -
и дирята й свети кървава...
Не първата възпявам аз,
не първата.

и стиха мн му пасва....
Поздрави

Приятно ме изненада споменаването на Морската..
Понеже виждам чак сега, че си оттук,
И е хубаво да кажа 'нашия' случай - за Варна ;]

А стиховете бива паснали и на всеки друг ден..
Както и песента ;]
Това във връзка със скептицизма ми по отношение на т.н. Ден на влюбените.. ;]

И нали.. Всеки ден е любов.. ?

:)

много го харесвам този стих

Варна с морската градина,
видях тази зима
и беше ми добре,
Варна ме превзе!
В Плевен се завърнах
и като цвят посърнах!

станка пенчева е невероятна...:)