Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2007 19:33 - Раздяла
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3123 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 16.02.2008 00:51


Да! Разделям се... с една любов... Старая се да спазвам правилото "Никога не казвай никога". За това и не пиша "завинаги".
Но наистина слагам край. Аз го слагам. Не обстоятелствата, които в случая само ми помогнаха да взема решението.
Ако сте чели предишните ми постинги и сте пуснали клипчето, сигурно вече сте се сетили, че не става въпрос за раздяла с любим човек.
Подадох предизвестие за напускане на работа...
Ще ми липсва общуването с младежите, техните светнали очи, удовлетворението, което изпитвам от това, че съм полезна, че съм им предала освен определени знания, но и че съм ги научила да бъдат хора. Хора, които да продават мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продават себе си и приятелите си. Да не се чувстват виновни, ако не знаят какво ще правят в живота си, защото съм им казвала, че

"Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 20 години какво искат да правят с живота си.  Някои от най-интересните 40 годишни хора, които познавам, още не знаят."

Другото, което съм искала да ги науча е да не се безпокоят за бъдещето, защото "безпокойствието е толкова ефективно, колкото опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка". Че е важно да имат своите мечти и да се борят за тях. И да ги постигат!

Че и най-малката лъжа боли повече, отколкото най-страшната истина. Че не е достатъчно да подадеш ръка, но е важен и начина, по който го правиш. Учила съм ги да търсят, откриват и творят красота във всичко, до което се докосват.

Сега се разделям с всичко това. Предполагам, че  ще продължа да усещам липсата на класната стая, на шумните коридори, на  притихналото училище на 15 септември сутринта. Цял живот ще настръхвам на "Върви, народе възродени"...

Но пък ще ме напусне угризението, че захвърлям поредната "тухла в стената", че не ми достигат силите да се противопоставям на системата, която изгражда чрез мен поредния немислещ...







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Светослава
18.03.2007 21:03
тъжно...нали?:(
цитирай
2. radalia - Ако ти си тази, за която си мисля...
18.03.2007 21:18
радвам се, че те виждам тук. И добре дошла! :)
Тук вече не съм класната...
Наистина е тъжно! :(
цитирай
3. анонимен - Светослава
18.03.2007 21:34
да...вече не сте класна! Когато започнах да чета всички тези работи които сте писали тук... още повече започнах да съжалявам че не сте до нас в училище...наистина ми липсвате ужасно много...
цитирай
4. radalia - Милата ми...
18.03.2007 21:36
... само ти го можеш това - да влезеш в света ми тихо, по терлички :)
Прегръщам те!
Тук съм аз, истинската...
цитирай
5. анонимен - Светослава
18.03.2007 21:39
И аз ви гушвам и целувам:)
цитирай
6. radalia - :)
18.03.2007 21:40
Симпатяга! Целувки и за теб!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3043055
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!