Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2007 23:42 - Безкрайно объркано...
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1991 Коментари: 6 Гласове:
0



Изморена съм.... Но имам желание! Извървяла съм дълъг път... но продължавам да търся ... себе си. Спомних си лятото... Беше още съвсем  тъмно, когато станах…Беше тихо, когато отворих очи… Бяха тъмни съседските прозорци…Бяха тихи улиците… Беше тъмно в къщи…Беше тихо на паркинга… Беше тъмно в сърцето ми…Беше тихо в душата ми.. Но станах и тръгнах…
Пътувах в тъмния и тих автобус. Започна да се разсъмва... Притеснявах се, че ще закъснея. Но отидох навреме… Кожата ми беше настръхнала, но се съблякох бавно…
Небето вече светлееше в розово. Морето съвсем притихнало… като огледало…виждах всяка песъчинка… Бавно нагазих във водата… цялата настръхнала. Колкото по-дълбоко влизах, толкова повече небето и морето се сливаха..., а с тях и аз. За да посрещнем заедно изгрева.
Обичам морето - тихото сутрешно, развълнуваното вечерно, спокойното, разбунтуваното, синьото, зеленото, оловното, отразяващото слънцето или лунната пътека...
Беше... и ще бъде! Но затова е нужна крачка... следващата крачка! Ще я направя ли? Както предните? Дали по рачешки отново ще сбъркам посоката? Не искам никой да върви към мен... а с мен...
Вярна съм на себе си - ранена газела, диво зверче или просто жена - и затова те търся...
Търся те, за да ме отведеш в твоята равнина. Да опозная твоите ветрове, твоето слънце, твоята тъга и радост...



Тагове:   Объркано,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - Казват ...
06.01.2007 23:50
... че за да обиколиш света е нужно само .... да поставяш единия крак пред другия .... мисля, че това важи и за срещата ... с него. :)
цитирай
2. radalia - Слънчево цвете,
06.01.2007 23:54
Казват също, че първата крачка е най-трудна :)
цитирай
3. radalia - Без думи...
07.01.2007 00:10
http://www.fundz.ru/obschee/sparesorts.html
цитирай
4. sunflower - Може ....
07.01.2007 00:28
... за някои сигурно е трудна, аз съм от другите - дето се хвърлят първо с главата надолу, без да се замислят, и чак след като забъркат каша, се чудят как да се измъкнат ... кво да се прави - всеки с проблемите си и особенностите на характера си, дето трябва да си ги търпи или култивира.
Не можах да го видя това по-горе, нещо грешка ми дава ... :(
цитирай
5. lemonpie - ***
07.01.2007 08:31
Ам, малко тъжно, сигурно защото морето е тъжно в момента...
Във всеки случай - ако не вярваш, че ще стигнеш там, където искаш, нямаш достатъчно мотивация да вървиш. Или казано по друг начин - ако искаш нещо - то ще се случи, ако не се случи - значи просто не си го искала достатъчно. Въпросът е какво искаме.
Cogito ergo sum! Търсенето всъщност продължава цял живот, щом имаш съмнения, значи си по-жива и по-тук от всякога :-)
цитирай
6. merita - Не се страхувай
12.01.2007 14:02
от дълбоките води.Не позволявай обаче и на дъното да изчизне под краката ти.Ако смяташ че не можеш да плуваш добре то се налага винаги да го усещаш под краката си.Що се отнася до търсенето на някой с когото да вървиш напред ти пожелавам да го намериш час по скоро!
Духовното начало е много важно според мен.А ти определено си духовна личност и ти трябва такъв спътник.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3044008
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40450
Спечели и ти от своя блог!