Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2007 23:28 - Венета Мандева
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3757 Коментари: 7 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Този постинг ще посветя на нея – Венета Мандева. Каквото и да кажа в нейна памет, все ще е недостатъчно. Още като бях младо момиче й се възхищавах – поетеса, журналист, гражданин… Тя бе Човек! С главна буква! Така не ми стигна времето, за да изразя благодарността и възхищението си към нея! Беше сред приятелите на майка ми. Още на първата ни среща ми направи впечатление – дали защото беше висока и спортна (също като мен). По-късно се запознах със стиховете й…с изявената й гражданска позиция…В онези години беше председател на Екогласност във Варна…Посмъртно й бе присъдена награда Варна за литературно творчество. Тя беше първият човек, който, освен всичко обичайно, ми пожела шанс. Тогава не бях го оценила. Беше ми преминало през погледа без да го осмисля…

Предлагам ви някои от нейните стихотворения:

 

ПЪРВИ ЯНУАРИ

С надеждата да сме щастливи

суетни бяхме, суетливи,

с елхи търчахме през пазара,

изпращахме и тази Стара,

посрещахме и тази Нова

с варак и сняг, със тост и слово,

с шампанско, пръснало лицата,

със фойерверки зад стъклата,

с целувки, смесени със вино –

като в стоп-кадъра на кино.

 

А днес е първи януари –

с една година по сме стари,

навън денят в стъклата свети,

дими във чашите кафето,

но то не може да събуди

онази, снощната ни лудост.

Душата ли е отлетяла –

защо се чувствам само тяло

и над чиниите измити

безшумно капят ми сълзите?

 

Ах, днес е първи януари!

И не защото по сме стари –

Когато нещо си отива,

Не виждам как да съм щастлива.

Добре, че иде утре, после

пак делникът ще бъде остров,

на който аз ще се спасявам,

когато в празник лошо плавам.

Една година си отиде

със  обич, болки и обиди…

 

С една година по сме стари.

Ах, днес е първи януари!

 

 

ЗАКОН

Растяхме дългобедри, ранозрели,

с усмивчица скептична на уста.

Под йоники, китари и чинели

решихме, че променяме света.

 

Забравихме Ромео под луната.

За всеки танц партньорът беше нов.

Задъханият ритъм на телата

прескочи дръзко стадия любов.

 

Всепозволенст! Колко водорасли

ни спънах, прилепнали за нас.

С умора и семейства днес обрасли,

душите ни заплакаха на глас.

 

И срещна се Ромео с Жулиета,

луната смъкна жалкия им грим.

Макар и по на тридесет и четири –

законът просто бил неотменим.

 

Със собствени Монтеки, с Капулети,

избрани в лекомислен танц.

Вместо отровата или стилета,

децата ни сега се вглеждат в нас.

 

Верона е светът! И чака сцена,

в която Шекспир да ни съкруши.

… А любовта расте непозволена

и  силата й всичко ще реши.

 

 

АЗ СЪМ ПЕПЕЛЯШКА

Отдавна вече принцът си отиде,

където му е мястото – в дворец,

при своето огнище без щурец

по клепките суших една обида.

 

Навярно като принц се е предрешил,

а може би е бил погрешен принц…

Анахронизъм принцът е по принцип

и повече не искам да съм смешна!

 

Запомних как ръце от него крих –

големи и червени от прането.

Те, принцовете, имат си карети –

аз тиквата за ядене сварих.

 

И даже да съм с най-изискан вкус,

без токчета града в дела преброждам –

кристалните пантофки не подхождат

за делничния градски автобус.

 

И все по-рядко, все по-кратко бал

в живота ми с лъча си ще пробяга,

но бий дванайсет – тръгвам си веднага

и все едно кой ме е познал.

 

Че трябва да се свързват двата края –

до късно кърпя после през нощта,

след туй ме чакат още куп неща

и бръчки край очите ми чертаят…

 

При своето огнище без щурец

посипвам с пепел старата обида.

Отдавна принцът си отиде.

Но кой събужда входния звънец?

 

 

ИЛЮЗИИ

Когато минутите падат по ред като жълти стотинки

и гъстата кал и студеният дъжд ти залепят настинки,

когато мълчи телефонът и с празен сигнал ти отвръща,

и вечната орбита влачи те – в къщи – на работа – в къщи,

когато стрелките крилете си твърдо в дванайсет затварят

и сякаш последна звезда зад пердето ти бързо догаря,

 

клепачите здраво стисни и забравяй, забравяй, забравяй

за всички прегради, несвързани краища, злобни забави!

Не се ли е случвало вече така да е, даже по-тежко,

не си ли заплащала друг път за чужди коварства и грешки?

Напразно наричат илюзии светлото, ведрото само!

Затварям вратата на днешния ден

                                               и подпирам я с утрешно рамо.



Тагове:   Мандева,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. alidora - ***
03.01.2007 00:56
Наистина е била Човек. Страхотни са стиховете.
Мир на праха й.
цитирай
2. pakostinka - Аз също я харесвам...
04.01.2007 12:54
чела съм я отдавна и обожавам поезията и...имам две любими стихотворения, но в интернет намерих само едното...искам да го споделя...


Рицарска балада

“О, рицарство печальных Сирано,
ты из мужчин переместилось в женщин!”
Евгений Евтушенко

Със рицарски поклон ще си отида,
преди да съм достигнала до тебе.
Не пожелах момичето да видя,
оставило злато по твоя гребен.

Не казвай как изглежда и коя е!
Преди да се простя със свойто чувство,
аз нещо друго искам да узная –
да се откажеш също е изкуство.

Кажи дали е топъл с нея хляба
и с парата му мир дали витае?
И щом си силен, тя дали е слаба,
когато слаб си – колко силна тя е?

Кажи ми тя понася ли те тъжен,
греха ти мълчаливо ли прощава?
Щастлив ли я посрещаш, или длъжен,
като си тръгва – с тебе ли остава?

Умее ли с усмивка да облича
като с вълшебна ризница деня ти,
така че всяка вещ да те обича,
не гребена, а всичко да е златно?

Поклон сега и аз ще си отида,
преди дори за миг да бъда твоя,
по рицарски, без сянка и обида!
Но вече знаеш любовта какво е!

1990
цитирай
3. анонимен - *
06.11.2008 00:54
може би най-прекрасното и дело е дъщеря и...
цитирай
4. radalia - ~
06.11.2008 07:44
Може би
цитирай
5. анонимен - спомен
06.02.2009 16:04
Днес дълго си говорихме за Венета Мандева - Човекът когото познавахме двете , но извода беше един - Велика жена и много добра душа ...мир на праха й -
цитирай
6. mimayordanova - Сега я откривам като поет. Благо...
14.07.2011 02:17
Сега я откривам като поет. Благодаря ти.
цитирай
7. ladydream - Благодаря за този пост, вече мно...
16.07.2011 11:46
Благодаря за този пост, вече многократно съм го чела. Понеже организирам едно събитие в памет на Венета, която беше мой учител в школа Прибой, ще съм благодарна ти, както и хора, които са я познавали да се свържат с мен.Ето и линк към събитието:
http://ladydream.blog.bg/novini/2011/07/13/quot-niakolko-kupleta-za-veneta-quot-poetichno-kafene-v-pame.782350
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2305537
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!