Следващите редове не са подходящи за хора, които вече ги е обзела еуфорията на утрешния ден. Сега ще се оплаквам... тук... защото няма къде другаде да намеря кладенеца, в който да викам ;)
Още сутринта станах с някакво абсолютно гадно усещане. Половин час по-късно получих първото потвърждение на интуицията си. Вчера, като последен работен ден за годината, трябваше се да оправят купища документи. Един подобаващо хлъзгав джоб беше в ръцете ми, знаех, че го предадох на когото трябва, но... тази сутрин беше изчезнал... тотално... а беше важен! Никъде не го открихме! След час случайни хора се обадиха, че са го намерили … на улицата! Благодарна съм им!!!
Сутринта станах твърде рано според разбиранията ми за почивен ден. Чакаше ме много работа… домашна. Започна се от смяната на изгоряла електрическа крушка, което от своя страна, доведе до подмяната на цялата фасунга. Справих се – не ми е за първи път. Ужасих се, когато към 1ч. на обяд ми съобщиха, че след 10 минути ще ми докарат 3 кубика дърва. Никого не можех да извикам. Запретнах ръкави и … сещате се. Днешната си фитнес тренировка не карах в прашната зала. Сигурно още щях да мъкна чували, ако не беше минал един ром с децата си. Предложиха си труда, спазарихме се лесно. Покрай чувалите с дърва, се разговорихме. Децата не ходели на училище. Обяснението беше, че там – в училище, имало наркомани, които пребили малките ромчета още през септември. И таткото ги спрял от училище… Така му помагали… и никой не им предлагал наркотици, и никой вече не ги пребивал. Но забелязах погледа на баткото (на около 12 години) да шари по лавиците с книги. Подарих му една от любимите си детски книжки – „Пипи Дългото чорапче”. Таткото забеляза Библията. Заговорихме се за религия. Оказа се, че всяка неделя води цялото си семейство на църква. Децата оставали в храма и на неделно училище…Отец Георги учил малкия да чете…Не искам да коментирам. В предните си постинги съм писала на тема „българско училище”. За съжаление, днешният ден с нищо не опроверга мнението ми.
Аз отдавна съм си в Европа.Който не е ,да си събува цървулите и да влиза!
За съжаление, има го и другото - "и да паднем, и да бием, пак ще се напием". Пак ще има ранени от фойерверки, катастрофи и т.н. Лошото е, че не мислим - както през утрешния ден, така и през всички останали дни в годината....
А иначе... днес дори хляб не ходих да купувам!