Прочетен: 3755 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2006 22:11
Преди много, много години, когато ми се налагаше да отговарям на въпроса на възрастните каква искам да бъда, като стана голяма, чудех се какво да отговоря. Защото исках да работя нещо, свързано с натискане на много копчета или да бъда учител.
Когато бях в гимназията видях първия Правец в живота си. Не смея да го нарека компютър, но ... едва ли не, се влюбих. Но детската мечта беше много силна все още и започнах да следвам Математика и информатика. Което се оказа, предимно математика, но не се оплаквах, защото винаги всяка решена задача ми е доставяла удоволствие. Завършвайки, вече знаех, че ще работя като учител по математика. По време на следването ми (всички знаем колко е закостеняло висшето ни образование, дори и днес) не можах да бъда „в крак” с развието на компютърните технологии... Просто бях изтървала влака... Започнах работа като учител по математика. Никога няма да забравя първите си часове в пети клас. Никой не ме беше учил какво и как да правя. Постъпвах според интуицията си и според това, което съм запомнила от моите учители. Години наред преподавах тази математика и не веднъж дете, което е било „с математиката съм на Вие”, в края на учебния срок грееше от щастие, че вече може само да се справя, дори и със задачите „със звездичка”. Така се случи, че трябваше да напусна училището. Оставах без работа, а това не можех да си го позволя. В съседно училище търсеха учител по информатика. Страхувах се, защото бях безнадеждно изоставила тази половина на висшето си образование. Но нямах избор. И започнах... Толкова безсънни нощи не съм имала като студентка, когато имах и малко дете. Не можех да си позволя лукса да не съм готова за час. А всичко беше толкова ново! Ден след ден напредвах и се чувствах по сигурна. Дадох си сметка, че съм си осъществила и двете детски мечти – учител, който натиска много копчета ;). Спечелих уважението на всички – ученици, колеги, родители, ръководства... Имала съм много трудни моменти, но някак съумявах да намеря най-правилното им разрешение. Успявам да бъда и добър учител, и приятел, и изповедник. Чувствам се щастлива в час. А това, май всички го усещат.
Предполагам, че не си мислите, че целта на този постинг е да се похваля колко съм кадърна ;)
Дилемата ми е, че ми е време да избягам от образованието, ако искам да се съхраня като човек. От лятото работя в една фирма. Беше трудно в началото, но сега вече ми харесва. Взех си отпуск от училище, за да преосмисля още малко нещата. И сякаш съм взела вече решение.
Само незнам как да се преборя с емоциите си...
13.12.2006 22:42
Аз те разбирам, че се махаш от учителската си работа заради скапаните заплати в държавния сектор, а и то сега в образованието е един батак, че човек няма много стимул да работи. Но ако си попаднала на свестни ученици си щастливка и не съжалявай никога, че си била учител. Защото е много хубаво да се работи с млади и весели хора. И успех в новата работа:)
Както и аз на тях... :(
Да, една от причините е финансовата. Другата - не мога да се преборя със системата. Виждам как образованието загива. Давах всичко от себе си години наред, но... абсолютно безрезултатно... Безсилна съм.
Има и още една причина. Може да прозвучи обидно за някои, но... просто е ужасно да се седи в учителската стая. Който ме е разбрал- разбрал...
Иначе по пътя към "да бъда човек" (още го вървя) определено научих, че за да постигнеш максимално удовлетворение, трябва да направиш няколко къде малки, къде по-големи компромиси с представите си. Системата е трудна за промяна от един единствен човек, но промените винаги започват от хората. Съвет нямам... послушай интуицията си.
Поздрав,
Вярно е, че промяната става чрез хората. Но и тези хора трябва да са Човеци - и добри изпълнители, и творчески личности. Но не е така. А и не виждам скоро да се промени. Докато в педагогическите факултети приемат хора, които не са ги приели на друго място... Докато учители са хора, които не могат да работят друго...
Млъквам, защото вече съм обидила някого...
За съжаление при теб се е натрупала умора и сигурно имаш основание да мислиш за промяна - решението си е твое и наистина послушай сърцето си.
Желая ти да вземеш правилното решение.
Пиздрав!
Усмивка и напред!
14.12.2006 15:55
14.12.2006 15:57
17-12-2006 17:59
16
Варна
eto q i nai hubavata klasna... :) ne be6e trydno da vi otkriq...tazi usmivka e unikalna...:)
17-12-2006 18:08
Стелиииииииииии, ми аз не се крия :)
Ама колко съм готина само ;)
17-12-2006 18:12
16
Варна
vii ste si nai gotinata i super mnoo se 4yvstva lipsata vi v daskalo..nadqvam se da si vidim skoro..:) Ina4e kak q karate...:)
17-12-2006 18:31
Аз съм добре... пиша по сайтовете, когато имам време. Но ми липсвате!!! Не съм го предполагала... просто ми липсвате... Оф, Стели...
17-12-2006 18:38
16
Варна
kakvo ima...i vie ni lipsvate ...no znaem 4e 6te se vyrnete..nadqvame se ...ne e sy6toto...prosto..samiq klas nqma golqm stimul za y4ene bez klasnata si...Mai ima ne6ty deto ni go spestqvate am..?:(
17-12-2006 18:40
Има, да - има... и това е моята нерешетилност... Виж това:
http://radalia.blog.bg/viewpo st.php?id=29693
17-12-2006 18:55
16
Варна
napravete tova koeto bi bilo dobre za vas...no ne prenebregvaite tova koeto vi kazva syrceto...ako..naistina re6ite da ne se vry6tate...pone ni go kajete za6toto se nadqvame...aa nali znaete nadejdata umira posledna...nie vinagi 6te vi obi4ame..kakvoto i da re6ite...no da znaete...4e nqma da go priemem mnogo lesno..:((
17-12-2006 18:59 З
Знам, Стели...не искам да ви държа в напрежение... и няма да го направя... просто имам нужда от време
17-12-2006 19:06
16
Варна
mxm..imate go vremeto...nie sme si v Liuben...re6ete si ..i ni kajete..aaa pyk nie 6te se postaraem da zadyrjim klasa...no da vi kaja sega taka govorq ami se iska da ne vi puskam da si hodite..i da ne ni ostavqte...6tot ni6to nqma da e kakto predi..:(((
17-12-2006 19:13
Иска ми се да се пошегувам и да ти кажа: Стига си се подмазвала ;)
Но не, знам, че няма нещата да са такива, каквито биха били. И не, че съм нещо велико! Просто с излизането и влизането на всеки човек в живота ни, нещата се променят. А аз влязох във вашия, така както и вие в моя!
Е, как да не ти липсват после?