Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2006 22:09 - На кръстопът
Автор: radalia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2843 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 13.12.2006 22:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Преди много, много години, когато ми се налагаше да отговарям на въпроса на възрастните каква искам да бъда, като стана голяма, чудех се какво да отговоря. Защото исках да работя нещо, свързано с натискане на много копчета или да бъда учител.

Когато бях в гимназията видях първия Правец в живота си. Не смея да го нарека компютър, но ... едва ли не, се влюбих. Но детската мечта беше много силна все още и започнах да следвам Математика и информатика. Което се оказа, предимно математика, но не се оплаквах, защото винаги всяка решена задача ми е доставяла удоволствие. Завършвайки, вече знаех, че ще работя като учител по математика. По време на следването ми (всички знаем колко е закостеняло висшето ни образование, дори и днес) не можах да бъда „в крак” с развието на компютърните технологии... Просто бях изтървала влака... Започнах работа като учител по математика. Никога няма да забравя първите си часове в пети клас. Никой не ме беше учил какво и как да правя. Постъпвах според интуицията си и според това, което съм запомнила от моите учители. Години наред преподавах тази математика и не веднъж дете, което е било „с математиката съм на Вие”, в края на учебния срок грееше от щастие, че вече може само да се справя, дори и със задачите „със звездичка”. Така се случи, че трябваше да напусна училището. Оставах без работа, а това не можех да си го позволя. В съседно училище търсеха учител по информатика. Страхувах се, защото бях безнадеждно изоставила тази половина на висшето си образование. Но нямах избор. И започнах... Толкова безсънни нощи не съм имала като студентка, когато имах и малко дете. Не можех да си позволя лукса да не съм готова за час. А всичко беше толкова ново! Ден след ден напредвах и се чувствах по сигурна. Дадох си сметка, че съм си осъществила и двете детски мечти – учител, който натиска много копчета ;). Спечелих уважението на всички – ученици, колеги, родители, ръководства... Имала съм много трудни моменти, но някак съумявах да намеря най-правилното им разрешение. Успявам да бъда и добър учител, и приятел, и изповедник. Чувствам се щастлива в час. А това, май всички го усещат.

            Предполагам, че не си мислите, че целта на този постинг е да се похваля колко съм кадърна ;)

            Дилемата ми е, че ми е време да избягам от образованието, ако искам да се съхраня като човек. От лятото работя в една фирма. Беше трудно в началото, но сега вече ми харесва. Взех си отпуск от училище, за да преосмисля още малко нещата. И сякаш съм взела вече решение.

            Само незнам как да се преборя с емоциите си...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - заради парите се махаш от даскало ...
13.12.2006 22:42
заради парите се махаш от даскало нали? На мен лично ми се вижда много яко да работи човек с ученици. Защото повечето учители, особенно тези които работят с ученици са много утракани и много весели хора. Или поне повечето мои са такива. И са много позитивно настроени хора. Или поне моите са такива. Защото аз все още съм ученик. Но това да си учител е много забавно. Дори и човек да има много проблеми, учениците винаги ще го развеселят с някоя простотия. Много добре се получава когато учителите не се заяждат, а се отнасят добре с учениците с разбиране и не се заяждат много, тогава и учениците им отвръщат с добро отношение. А и стреса не е много голем в тази сфера на работа, поне според мен.
Аз те разбирам, че се махаш от учителската си работа заради скапаните заплати в държавния сектор, а и то сега в образованието е един батак, че човек няма много стимул да работи. Но ако си попаднала на свестни ученици си щастливка и не съжалявай никога, че си била учител. Защото е много хубаво да се работи с млади и весели хора. И успех в новата работа:)
цитирай
2. radalia - Анонимен,
13.12.2006 22:51
Абсолютно си прав!!! И точно те - учениците ми - ми липсват. Вярно е, че сега комуникарам с тях и в интернет, и се срещаме всяка седмица, но не е същото... Липсват ми и знам, че ще ми липсват...
Както и аз на тях... :(
Да, една от причините е финансовата. Другата - не мога да се преборя със системата. Виждам как образованието загива. Давах всичко от себе си години наред, но... абсолютно безрезултатно... Безсилна съм.
Има и още една причина. Може да прозвучи обидно за някои, но... просто е ужасно да се седи в учителската стая. Който ме е разбрал- разбрал...
цитирай
3. lemonpie - Radalia,
13.12.2006 23:03
аз като бях малка, казвах на възрастните, че искам да стана човек и те умираха от смях. До днес не мога да разбера какво ги забавляваше толкова.
Иначе по пътя към "да бъда човек" (още го вървя) определено научих, че за да постигнеш максимално удовлетворение, трябва да направиш няколко къде малки, къде по-големи компромиси с представите си. Системата е трудна за промяна от един единствен човек, но промените винаги започват от хората. Съвет нямам... послушай интуицията си.
Поздрав,
цитирай
4. radalia - Да станеш Човек!
13.12.2006 23:14
Това е най-важното, според мен. Винаги съм го казвала на децата...
Вярно е, че промяната става чрез хората. Но и тези хора трябва да са Човеци - и добри изпълнители, и творчески личности. Но не е така. А и не виждам скоро да се промени. Докато в педагогическите факултети приемат хора, които не са ги приели на друго място... Докато учители са хора, които не могат да работят друго...
Млъквам, защото вече съм обидила някого...
цитирай
5. lemonpie - Ми,
13.12.2006 23:18
няма кой да се обижда. Да си даскал (независимо от негативизма, който думата е придобила напоследък) е въпрос на призвание, не всеки става, виж учители (това е просто професия) много, вярно е, че който не го приемат на друго място, учи някаква педагогика. Според мен за педагогика трябва да се държи отделен изпит, така вероятността там да попаднат хора, които дори не понасят деца, какво остава пък да могат да им сложат нещо в главите, ще намалее драстично.
цитирай
6. radalia - lemonpie,
13.12.2006 23:20
Нееееееее учителят е наистина учител... Ама това преподавател от къде го измислиха...чак настръхвам :)
цитирай
7. lemonpie - Даскал -
13.12.2006 23:23
имам предвид класическия възрожденски смисъл на думата, който определено е позитивен.
цитирай
8. radalia - Разбрах те :)
13.12.2006 23:25
Просто го свързах и с преподавателя (най-съвремената)
цитирай
9. lemonpie - И лектори да са,
13.12.2006 23:27
все едно, не е въпроса дали са другарки или госпожи, въпроса е дали стават или не.
цитирай
10. merita - да си учител е призвание а не професия
13.12.2006 23:30
трябва да си наясно с всичките предимства и недостатъци на този труд и да си готов да се отдадеш изцяло.
За съжаление при теб се е натрупала умора и сигурно имаш основание да мислиш за промяна - решението си е твое и наистина послушай сърцето си.
Желая ти да вземеш правилното решение.
Пиздрав!
цитирай
11. radalia - Знам,
13.12.2006 23:34
че може да прозвучи трагикомично.... но ще загубя себе си, ако остана...
цитирай
12. lemonpie - ***
13.12.2006 23:40
Не се губи, после къде ще те търсим?

Усмивка и напред!
цитирай
13. radalia - lemonpie,
13.12.2006 23:42
Само едно ще ви моля, като установите връзка с мен, да ми кажете как сте го постигнали ;)
цитирай
14. анонимен - и аз като теб
14.12.2006 15:55
И аз като теб съм завършила математика и информатика, включително и педагогическата специалност. Практика като учител съм имала не много - частни уроци, малко часове в Университета и практикума. Засега съм се насочила към асистентска работа. Но това е по-различно... А доколко...? Имам подобни размишления като теб. С удоволствие бих ги обсъдила, но за предпочитане в личен разговор.
цитирай
15. анонимен - e-mail
14.12.2006 15:57
...продължение към предния постинг: можеш да ми пишеш на poli@jinr.ru
цитирай
16. radalia - Да продължа...
17.12.2006 19:32
Позволявам си да копирам тук един разговор с моя ученичка:

17-12-2006 17:59
16
Варна
eto q i nai hubavata klasna... :) ne be6e trydno da vi otkriq...tazi usmivka e unikalna...:)

17-12-2006 18:08
Стелиииииииииии, ми аз не се крия :)
Ама колко съм готина само ;)

17-12-2006 18:12
16
Варна
vii ste si nai gotinata i super mnoo se 4yvstva lipsata vi v daskalo..nadqvam se da si vidim skoro..:) Ina4e kak q karate...:)

17-12-2006 18:31
Аз съм добре... пиша по сайтовете, когато имам време. Но ми липсвате!!! Не съм го предполагала... просто ми липсвате... Оф, Стели...

17-12-2006 18:38
16
Варна
kakvo ima...i vie ni lipsvate ...no znaem 4e 6te se vyrnete..nadqvame se ...ne e sy6toto...prosto..samiq klas nqma golqm stimul za y4ene bez klasnata si...Mai ima ne6ty deto ni go spestqvate am..?:(


17-12-2006 18:40
Има, да - има... и това е моята нерешетилност... Виж това:
http://radalia.blog.bg/viewpo st.php?id=29693

17-12-2006 18:55
16
Варна
napravete tova koeto bi bilo dobre za vas...no ne prenebregvaite tova koeto vi kazva syrceto...ako..naistina re6ite da ne se vry6tate...pone ni go kajete za6toto se nadqvame...aa nali znaete nadejdata umira posledna...nie vinagi 6te vi obi4ame..kakvoto i da re6ite...no da znaete...4e nqma da go priemem mnogo lesno..:((

17-12-2006 18:59 З
Знам, Стели...не искам да ви държа в напрежение... и няма да го направя... просто имам нужда от време

17-12-2006 19:06
16
Варна
mxm..imate go vremeto...nie sme si v Liuben...re6ete si ..i ni kajete..aaa pyk nie 6te se postaraem da zadyrjim klasa...no da vi kaja sega taka govorq ami se iska da ne vi puskam da si hodite..i da ne ni ostavqte...6tot ni6to nqma da e kakto predi..:(((

17-12-2006 19:13
Иска ми се да се пошегувам и да ти кажа: Стига си се подмазвала ;)
Но не, знам, че няма нещата да са такива, каквито биха били. И не, че съм нещо велико! Просто с излизането и влизането на всеки човек в живота ни, нещата се променят. А аз влязох във вашия, така както и вие в моя!


Е, как да не ти липсват после?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: radalia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2321524
Постинги: 634
Коментари: 6821
Гласове: 40435
Спечели и ти от своя блог!