Усмихвам се, защото идват празници… Като дете и после, като млада домакиня, посрещането на Нова година ставаше в къщи, на масата, пред телевизора. Имаше години, когато бях инициатор на организирането на празниците на необичайни места. Дори замъкнах колеги (разберете учители) на Рилски езера, за да посрещнем новото хилядолетие. Въпреки мизерията и студа в стаята (бяхме 15 учителя в една таванска стая) прекарахме разкошно. Година-две по-късно посрещахме поредната година на вр. Мусала. Новата 2005г. посрещнах с голяма компания приятели от интернет на брега на морето…Последната … от нея имам само неприятни спомени… приятелката ми се напи, заспа, а съпругът й взе да ми се натиска…. Не искам да си припомням. От тогава спрях да ходя в тях, което пък драстично разреди срещите ни…

Идват празниците… и преди тях – щуреенето по магазините, за да подбера за всеки от близките си по нещо, с което ще им доставя удоволствие, че и на себе си… После ще последва умуване на менюто, набавяне на продуктите…задължителната украса на дома и суетенето в кухнята… после синът ми ще тръгне да празнува с приятели, вземайки нещата, които съм им приготвила…

А мен ще ме е страх от оня час, когато …. снегът става синкав и домовете на хората се изпълват с радостна глъч…