Не отпускай тетивата. 
Аз съм твоята стрела 
с четири пера, 
все още неизползвана. 
Аз съм дума силна, 
остра като нож, 
а не някое "ако" или "може би", 
което изчезва в ефира. 
Аз съм слънчев лъч пронизващ мрака. 
Кой направи тази нощ? 
Работилница дълбоко в земята. 
Тялото какво е? 
Издръжливост. 
Любовта какво е ? 
Благодарност. 
Какво е скрито в нашите гърди? 
Смях. 
А нещо друго? 
Състрадание. 

Rumi...

/ВЪРВИ И ПАК ЗАСПИ 

Любовта на Шамс и Руми

През един августовски ден на 1244 г. 36-годишният Руми, вече признат учен и религиозен водач, среща тайнствения дервиш Шамсуддин Табризи (в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз) – тогава около шейсетгодишен, и тази среща разтърсва из основи живота му. Никой не знае откъде идва Шамс, видът му е дрипав и опърпан,
а маниерите му са груби и резки.

Шамс взел от Руми книгите и учебниците и му рекъл: “Време е да живееш това, за което само четеш.” и ги захвърлил във водата. Казват, че така се запознали.
Дервиш или скитащ мистик –
Шамс е напреднал суфи, поел по духовния път на Любовта.
Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, когото е търсил.

намиг,и ...напук...

и не познава Руми/освен..леля...
често си го пускам, когато..хората ме уморят..
затова и Музиката е Дивайн Амоор..
/Космичната ,безусловна Любов...
то, друга...няма...
Любовта не е човек..сакън...
ни оня млад безделник, обесен на..Луната ми
ТЯ е просто ..ехооо.., вечната жажда, Вечният Въпрос към Вселената
Кой съм аз, Боже? Кой си ти..

.... по късно,се установяват в днеш Анадол,Турция
тогава наричан Рум/оттук и Руми..

Лириката, изливаща се от дълбините на сърцето на Руми, е за прослава на Шамс, на Висшата Истина и Любовта. Агонията на раздялата с любимия приятел е сразяваща. Руми осъзнава, че Приятелят, за когото той така копнее, е неговата собствена вътрешна същност, и че Шамс просто я е отразявал кристално ясно. Той се превръща в слънцето, което дава топлина и трансформира сърцата, привлича хора от всички социални прослойки, класи и религии.

той,намира Себе си..
/ говори се, че те са имали и плътска любов..
ноо,нали Душата няма пол, възраст, раса..партия..блог бг


..........
Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
дори към други светове сърцето да те позове.
Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз –
подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.

на лафф моабет,по Велико-Китайски
жалкоболезненилузърскисърбели

Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада
Аз не съм от Адам
Нито от Ева
Нито от Eдем
Нито от градини
Моето място е Безместното
Моята следа е Безследното
Не съм нито в душа, нито в тяло,
защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.

.....ДЖАЛАЛ АЛ-ДИН РУМИ

Клеветата и лъжата,друсат хорото на.блоука..
и сбират матрял,за още..тири ри рими удари ми..

Суетата е бременна Дама,
опнала се В тежък монолог,и сива драма
в света на катадневна блудна рима..
и безкрайната еуфория от празни плетки
многоречието ти е горка драма..
далеч от образа лелеян и реален..
плетеш пуезии на килограми..
облъхната от илюзорна пустослава
речта ти е картинка, всуе тъй жалка...
като за гладните живинки, плява..
Поетики, тъй волни и обемни..
рисуват тъжна и самотна пр.картинка..
която води те назад, из длъбоки лабиринти-
към теб Едничка, чужда, бледа и..излишна..
да се напомпиш пак безмълвно..и доволно..
в радост, невъзможна ,като 100 годишно вино...
и, няма кой да те хареса, бабке
сама ще носиш Чудното си бреме..
да се къпеш в жълто амплоа.и Слава..
и да се надаш на нЕква целителна забрава
потънала до гуша в тъз шарена ..плява
ще дойде Куков ден, и
ще прогледнеш..
тогава, Истинските Хора,
ще те познаят ..по лъжата...


О Чудомирка, 2019