Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2010 14:53 - ХУВЪР ДАМ
Автор: indreal Категория: Други   
Прочетен: 6070 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 02.11.2010 15:20


Пустинната равнина остана зад нас и пътят навлезе сред суровия пейзаж на голите стръмни планини с ръждив цвят, които до преди това само бяхме наблюдавали от Лас Вегас.

image

Шосето започна да се вие по склона, разкривайки от лявата ни страна панорамна гледка към водите на езерото Мийд – най-големия изкуствен воден басейн в САЩ, получен след обуздаването на буйните води на река Колорадо в Черния каньон. Този каньон беше и целта на нашето пътешествие. Там, между високите му отвесни стени, където минава границата между щатите Невада и Аризона, се намира огромната язовирна стена, известна като Хувър дам. Мястото е впечатляващо и многократно надхвърли очакванията ни. Първо привлякоха вниманието ни монтираните под ъгъл от 45о в отвесните скали огромни стоманени стълбове, отвеждащи високоволтовите кабели от електроцентралата в дъното на каньона до заводите и домовете в щатите Невада, Аризона, Калифорния и Ню Мексико. Оставихме колата на голям четириетажен паркинг и се отправихме към изключително добре уредения туристически център. Хувър дам е в списъка на американския вариант на стоте туристически обекта и годишно е посещаван от почти 1 милион души. Туристическата обиколка ни накара да повярваме, че язовирът наистина е един от безспорните върхове на човешката инженерна мисъл. Но зад подобно величие се крие и една друга история. Става дума за тежката съдба на хилядите работници и техните семейства, участвали в строителството от 1931 до 1936 г. Огромен брой работници осигуряват благоденствието на бъдещите поколения с цената на живота си. Ето защо няма да разказвам преките си впечатления от Хувър дам, а ще се опитам да преразкажа историята на забележителния му строеж с акцент върху драмата на хората, из под чиито ръце е сътворен, така както я чух аз в бетонните тунели някъде дълбоко под язовирната стена.

image

Идеите за построяване на язовир на р. Колорадо, с който да се осигуряват напояване и електроенергия, датират още от началото на 20 в. Мнозина обаче смятат, че е невъзможно да се изгради стена, която да задържи непредвидимата река. Други направо определят подобно дело като безразсъдно. Но на 1 март 1931 г. колосален взрив в Черния каньон бележи началото на работата по мащабния проект за изграждането на язовирната стена на р. Колорадо. За Франк Кроу, мениджър на проекта, сроковете са всичко. Ако успее да приключи със строежа преди крайната дата, определена от федералното правителство, ще спечели огромна премия. Занапред именно това ще определя бясното темпо, с което ще се изпълняват всички етапи на обекта.
Строителството започва по времето на Голямата депресия. Всеки пети работник е на улицата. Хората отчаяно се нуждаят от работа. Президентът Хувър стартира строежа на язовира с идеята да подпомогне икономиката на САЩ. Хората са притиснати, защото няма как да изхранват семействата си, а гигантският проект изведнъж осигурява огромен брой работни места – нещо, което не се е случвало от години. Хиляди работници и семействата им от всички краища на страната са тласнати от икономическата принуда към Невада. По онова време Лас Вегас е малък град с едва 5 хил. жители. Много  скоро обаче миграционната вълна повишава населението му до 20 хил. души. В бюрата за набиране на работници идват всякакви хора – от най-обикновени хамали до такива, които преди кризата да помете всичко по пътя си са работили на Уолстрийт. За 5,60$ на ден, хората са готови на всичко, тъй като подобна надница е несравнима с никое друго възнаграждение от онези трудни времена. На площадката са инсталирани мощни електрически прожектори, и така 24 часовият работен ден е разделен на 3 смени. Единствените почивни дни са националният празник на 4 юли, денят на труда на 1 май и Коледа – и трите са неплатени. Компанията-изпълнител стартира строителните дейности с 3000 работника. Според условията на правителството, наемането на китайци е забранено, а броят на чернокожите работници не надхвърля 30 човека за целия период на строителството. Преди да се започне същинското изграждане, работниците трябва да прокопаят път в каньона. Основното предизвикателство пред строителите обаче е самата река Колорадо. Притисната от двете си страни от високите стени на Черния каньон, единствената възможност да бъде преодоляна е като се прокопаят тунели в скалите, успоредно на речното легло. Тунели от подобен мащаб обаче не са копани до момента. За да може да се впише в сроковете, дадени от правителството, Франк Кроу на свой ред определя срок от 24 месеца, за който в скалите трябва да се прокопаят четири тунела всеки с диаметър по 17 м и обща дължина 5 км. Срещу надбавка от само 60 цента 900 височинни работници поемат огромен риск, увисвайки на въжета по отвесните скали на каньона. Задачата им е да отстранят горният слой от ерозирали скали, за да може язовирната стена да се захване върху плътна основа. Условията на труд са много тежки. Висейки на въжета от върха на каньона, те трябва да отстраняват изветрелите скали с помощта на лостове, пневматични чукове и динамит. Падащите камъни са основната причина за смъртните случаи сред височинните работници. Мерките за безопасност, на които могат да разчитат, са крайно символични. За да се предпазят от падащи отломки, вместо каски работниците използват най-обикновени бейзболни шапки, които, за да придобият все пак някаква твърдост, потапят в катран. При това положение не е чудно, че фатални инциденти се случват постоянно. Само 3 месеца след началото на строителните дейности има трима мъртви височинни работници. За ранените статистика не се води. Мъките на работниците далеч не приключват с края на работната смяна. Като част от задълженията по договора, компанията-изпълнител трябва да построи Боулдър сити, където да бъдат приютени хилядите работници, заедно със семействата им. Градът трябва да е готов още преди започването на строителните дейности. Само че президентът Хувър нарежда работата по язовирната стена да стартира 7 месеца преди предварително определения срок, без да има къде да бъдат настанени наетите по проекта. На ръба на каньона, непосредствено до строежа, компанията-изпълнител построява едностайни дъсчени бараки, в които са настанени 480 работници без семейства. До завършването на Боулдър сити работниците, които имат и семейства, са оставени да се оправят с подслона си както намерят за добре. Така изниква палатковият лагер, известен като Регтаун (Парцаления град). Приключили трудовата си смяна, работниците се оттеглят в лагера, където ги чакат семействата им, живеещи при крайно тежки и мизерни условия. В този пустинен район дори водата за пиене е трудно достъпна. За лош късмет лятото на 1931 г. се оказва особено жарко. Температурите достигат до 48оС. Три жени, съпруги на работници, умират от топлинен удар само за ден. Между 25 юни и 26 юли общо 16 жители на Регтаун умират от нечовешките жеги. В тунелите, през които трябва да бъде отклонена реката, условията са още по-ужасни. Температурите достигат до 70оС и през юни и юли на всеки 2 дни вътре умира по един работник. Джон Гийк разказва как една нощна смяна в тунелите влизат 17 работници. На следващата сутрин той и още трима са единствените, които завършват смяната. Всички останали са извадени предсрочно полумъртви. По думите на Мърл Емери, който участва в спасяването, са извлачвали пострадалите извън тунелите като дървени трупи. Работниците и семействата им са отчаяни. Тогава се появява и изразителят на тяхното недоволство. Франк Андерсън е активист на Синдиката на индустриалните работници. Самият той работи на обекта като шофьор на камион, така че останалите го познават и го възприемат като един от тях. Обикаляйки от палатка на палатки и от група на група, Андерсън успява постепенно да обедини работниците около искания за по-високи надници, по-добри условия на труд и намаляване на работното време. Синдикалните действия се пазят в тайна. Както правителството, така и компанията-изпълнител са твърдо решени да не допускат синдикатите до язовирната стена. Всяка синдикална дейност би попречила на плановете на неумолимия Кроу – с оглед изпълнението на графика, за него условията на труд и живот са нещо на заден план. Само че колкото по-дълбоко във вулканичните скали навлизат строителите, толкова по-кошмарни стават условията на труд. Вътре няма никаква вентилация и жегата е непоносима, а водата, която получават за пиене, е отвратителна. На всички оплаквания Кроу отговаря: „Колкото по-бързо приключите работата по тунелите, толкова по-добре ще бъде за всички”. Не по-различно е положението и на повърхността. На високите отвесни стени на каньона постоянно стават фатални инциденти. Един от височинните работници пада от 250 м. Заставени да продължават работата си до трупа на загиналия си колега, работниците окончателно се убеждават в безразличието на компанията-изпълнител към съдбата им. Притиснати между нуждата от работа и непосилните условия на обекта, в крайна сметка все повече работници решават, че здравето и животът са единственото ценно, което притежават, и за което си струва да се борят. При нарастващото недоволство, Андерсън и профсъюзите получават все по-голяма подкрепа. На 7 август 1931 г. 1400 мъже прекратяват работата си. Насред Голямата депресия за мястото на всеки от тях чакат по няколко души, така че с действията си стачниците рискуват всичко. Кроу обаче е твърдо решен да запази темпото. Затова на помощ е извикан шериф Бъд Одейл – човек с репутацията на брутален и безкомпромисен служител на закона. Първата му работа е да арестува и да предаде на полицията на Лас Вегас изпратените на помощ от Синдиката на индустриалните работници 11 активисти. С помощта на своите заместник шерифи, Бъд Одейл спира доставките на вода за палатковия лагер и строителните площадки. С подобно действие насред пустинята шерифът много бързо успява да сломи решителността на стачкуващите. Сутринта на 9 август Кроу се среща със стачния комитет, за да ги уведоми, че не само няма да изпълни нито едно от исканията им, но и че с изключение на няколко счетоводители и дърводелците, строящи Боулдър сити, всички останали работници са уволнени. Дава им срок до 5:00 ч. на същия ден да се явят, за да получат последните си заплати и да напуснат обекта. На 13 август компанията започва отново да набира работници, а два дни по-късно стачката е преустановена. Организаторите, начело с Андерсън, са арестувани по обвинение в саботаж, но съдът снема обвиненията и шериф Бъд Одейл ги заставя единствено да напуснат щата Невада. Работата по строителството на язовира продължава при същите тежки условия. Единствената полза за работниците от стачката е, че Кроу притиска дърводелците, строящи къщите на Боулдър сити, да ускорят темпото. Мениджърът процедира по типичния за него начин. Налага на строителите график за предаване на 3 къщи на всеки два дни. Провалят ли се ги чака уволнение. Така за 6 месеца са изградени домове за няколко хиляди души. Къщите не са кой знае какво, но имат течаща вода и електричество, а в сравнение с палатковия лагер са направо част от рая. За наем компанията удържа 25 цента от всеки долар, спечелен от работниците. С приближаването на зимата Кроу започва да изисква все по-голяма скорост. Специално за работата в тунелите са поръчани специални камиони, наричани „слоновете”. Разполагат с няколко реда платформи, позволяващи на всеки „слон” да работи екип от 50 души. Копаят до 15 метра дневно, което е 10 пъти по-бързо от преди. В тунелите работят по 1500 души на денонощие. Освен всичко останало, навлизането на много машини под земята създава още един враг на работниците – отровните отработени газове от бензиновите двигатели. Огромен брой работници получават тежки отравяния. От компанията-изпълнител твърдят, че смъртните случаи, приписвани на отравяне с въглероден оксид, всъщност носят класическите симптоми на пневмония, за която те не носят отговорност. Според официалната статистика 42 работници са починали в тунелите от пневмония. Интересно е да се отбележи, че за периода на строителството няма регистриран нито един случай на пневмония сред семействата на работниците, обитаващи палатковите лагери, а по-късно и Боулдър сити. След като тунелите са прокопани, мощни взривове до входовете им срутват огромно количество скална маса, която създава временна преграда срещу реката. Водите й са пренасочени и тръгват свободно по тунелите. Руслото на реката е променено за първи път в последните 6 млн. години. Още преди прахолякът след взривовете да е слегнал съвсем, стотици камиони потеглят с товара си от големи каменни блокове към дъното на каньона, за да подсилят бента. Тон след тон и час лед час река Колорадо окончателно изгубва своята свобода. Сега вече може да се премине към строежа на бетонната язовирна стена, а Кроу тържествува – сроковете са изпреварени с почти година. Край реката вече са изградени фабриките, които постоянно ще осигуряват бетонът за бента. Кроу печели конкурса за построяването на язовирната стена, твърдейки че може да произвежда и да излива бетон много по-бързо от конкурентите си. Ключът към успеха му е революционен метод за снабдяване, който той изобретява. Системата му се изразява във въздушно пренасяне на материали за строежа и до момента не е прилагана в подобен мащаб. Над каньона е опъната цяла мрежа от въжета, по които непрекъснато преминават 18 тонни стоманени кофи, доставящи бетон до всяка точка на стената, където това е необходимо. За това си изобретение Кроу притежава два патента. Правителството дава на Кроу срок от четири години и половина за завършване на язовирната стена, но както и досега той няма намерение да забавя темпото. Главният му проблем обаче е скоростта, с която такова голямо количество бетон може да се налива, защото при втвърдяването се излъчва топлина. А прекаленото нагряване би довело до катастрофа. Идеята за рухване на бента е немислима, затова бетонът се излива във форми, чиято височина не надвишава 2 м. За да ускорят процеса на изстудяване, огромни помпи прекарват ледена вода по охладителна система, вградена в самата стена. Общата дължина на тръбите й достига цели 937 км. В гонене на крайните срокове Кроу увеличава работниците до рекордния брой от 5 251 души. Само за 6 месеца те изливат 3 милиона кубически метра бетон. Но за Кроу нищо не е достатъчно бързо. Той редовно посещава площадката, за да насърчава конкуренцията между отделните бригади. Така обаче Кроу не само нарушава основни инженерни принципи, но и предизвиква съдбата, излагайки на риск целия проект. И инцидентите не закъсняват: на няколко пъти кофражите на формите за отливане не издържат под напора, а няколко работника са погребани живи под изсипалия се бетон. При проект от тези мащаби смъртните случаи са неизбежни. Въпросът обаче е в броя им. А той вече достига до 112. На 1 февруари 1935 г. широката 379 м и висока 221 м стена е готова. Две години след отклоняването на течението, силата на водата може да се използва. 900-тонните стоманени врати на страничните тунели се затварят. Пътят на реката е преграден напълно и водата започва бавно да се събира зад язовирната стена, създавайки езерото Мийд. Площта му достига впечатляващите 640 км2, при дължина 180 км, и брегова линия от 885 км.  И докато езерото Мийд расте зад огромния бент, някогашният Регтаун постепенно изчезва на 150 м под тъмните води. Единственото, което остава от него, са духовете на онези първи работници и техните семейства, останали завинаги край бреговете на р. Колорадо. Междувременно настъпва дългоочакваният момент водната сила да се впрегне в добива на електроенергия. Турбините в основата на бента се завъртат и огромните генератори започват да произвеждат милиони ватове електричество, захранващо цяла югозападна Америка. Днес 15 милиона души в 7 щата се радват на ползите от Хувър дам. Заради обширните райони, които се напояват от водите на язовира, смело може да се твърди, че проектът кара пустинята да разцъфне. И всичко това благодарение на едно истинско чудо на индустриалния свят, построено от всички онези знайни и незнайни работници, чието самоотвержено дело днес ги е превърнало в легенда.

image



Гласувай:
4



1. анонимен - браво
09.07.2011 02:59
много е хубаво
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1619112
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865